Ще можеш ли?

Ще можеш ли да дойдеш тази вечер,
между прозорците ми и зелените стени
и да останеш като вечност
капеща във дните ми?

Да стабилизираш всичките ми настроения,
които подскачат като скакалци.
да не изоставяш радостта ми,
да не изоставяш тъгата ми.

Ще можеш ли да дойдеш
точно когато те очаквам
между ударите на пулсът ми
и да залепиш целият ми смисъл?

Уат абоут дъ Коледа

Докато премигвах и Коледа взе, че дойде. Разбрах го по песните, които всъщност са от миналата година и от по - миналата и от по по – миналата и от по по по – миналата и от по по по по – миналата. Като изключим Coldplay – Christmas Light, която е от миналата, но пък ме натъжава. Kоледните стихчета отново еднакви. Джани Родари – Надежда и.т.н . Разбрах го и по настроенията, емоциите, чувствата, пак са си същите.  Леко със сив отенък и елемeнти на липса. Пак ще ми е тъжно на Коледа, ще ми е мъчно за теб и за теб и за теб (вие си знате). Поне ще се напия и ще ям пълнени чушки с ориз и ушав.  Преял с подут корем и газове през вълшебната нощ.  Ще се усмихвам с надеждата да се усмихнете и вие.  Напук на Дядо Коледа, който е възможно да ни е забравил тази година ( и по по по миналата ) или пък да не ви е разбрал писмото правилно.  Чувството задължително да сме щастливи на Коледа ме натъжата затова Фък ю диар Кристмас, аз съм щастлив и през останалото време. Весели празници!

Любовна предигра през зимата

Езикът ми е гол охлюв, който иска да оставя следи  по небцето ти.

Зъбите са ми като стоножка, която стъпва по врата ти.

Слюнката ми е сок от портокал.

По гръбнака ти размазвам топка сняг.

Настръхваш отвътре.

Имам малка снежна висулка под езика ми, искаш ли да си я разтопим?