Wednesday, April 22, 2020

По ръба на малката нощ

По ръба на малката нощ
нещо се стича и капе в умът ми.
Настръхва животното в мен,
копнея плътта ти.
Ярко е, дивостта се разтиля наокло.
В ушите пулсира тембър на здрач.
Има нещо лъжливо, самотно
да си бог и палач.
Този спомен ще оцелее,
ще се рее гордо сред другите.
И ще намеря тогава нещо
цъфтящо във теб и теменужено.

Wednesday, April 1, 2020

По пладне, слънцето жарко печеше земята.

По пладне, слънцето жарко печеше земята.
Ставите ми пукаха в ритъм на замрялото време.
Исках да тръгна, но всичко ми беше познато,
както ме познаваше ти до болка мене.
Привечер, звездите чертаеха знаци и белези.
Храстите свистяха една позната мелодия.
Тръгнах към теб за да опозная себе си,
и открих твоята болка, която вече е моя.