Ако ти и аз в много късен следобед
си откъснем небе и мълчание.
Ако светулките имаха поглед
и те обичах без колебание.
Ще разкъсвам самота на парчета
чисто бели подредени във пъзел
и цялата кръв от сърцето ми
бих я наказал във ъгъла.
Ако ти и аз с дрехи омачкани
и кални пръсти от хумус
една набедена нормалностси откъснем небе и мълчание.
Ако светулките имаха поглед
и те обичах без колебание.
Ще разкъсвам самота на парчета
чисто бели подредени във пъзел
и цялата кръв от сърцето ми
бих я наказал във ъгъла.
Ако ти и аз с дрехи омачкани
и кални пръсти от хумус
по - страшна и от тихата лудост.
No comments:
Post a Comment