"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН СЕДМИ

Име: Мария Тренева

Години: 20

Какво е поезията за теб?

- Разходка по ръба на душата.Моментите в които се усещам съществуваща. Най-интимният начин да капсулирам мимолетната прелест на настоящето.

Какво е живота пречупен през призмата на твоите очи?

- Пропадане във времето с неизчерпаема възможност да опознаваме себе си припознавайки се във всеки съпътстващ ни.

Любими поети и писатели?

- Ани Илков, Васил Балев, Едгар Алън По,Дилън Томас, Томас Стърнс Елиът, Виктор Пасков, Емил Чоран, Кърт Вонегът и т.н.

Стихотворение:

Ще бъда есен
меланхолично ще потропвам с крак
когато заспиваш на монотонните ми четения
когато мъглите ми не водят до бряг,
ще те разтварям в чаши вино
като успокоително
което ме пита
"Какво съм"
когато спокойна съм.

Балерина,
лишена от грация
танцува по плочи,
изгубили мелодията,
по пейки и улици
облени в мъгла,
очите са надценени
аз знам,че си тук
и керамичните котки
в Битака
извръщат поглед,
когато се движиш след мен
и отваряш врати,
защото знаеш,
че съм момиче,
а аз благодаря
напук
на всички момичета.

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ШЕСТИ

Име: Кристина Кунева

Години: 26

Какво е поезията за теб?

- Поезията е висша форма на лудост
осъзната и контролирана чрез завоалиране
чрез прегръдката на думите –
те са умирителните ризи на
недовършените идеи
и метаф…

Какво е живота пречупен през призмата на твоите очи?

- Животът е пътуване, търсене, странстване.
Животът е борбата на душата да излезе от тялото като музика, поезия, танц, потръпване.
Животът е сбъдване.

Любими поети и писатели?

- Много са, вероятно част от тях още не съм ги прочела дори и тепърва ще се срещаме в думите. В момента най-силно на търсенията ми в литературата кореспондират Е.Е. Къмингс, Димитър Воев, Хелен Окоронко, Станимир Димитров, Виолета Бончева, Уорсън Шайър, Николай Райнов, Ървинг Стоун, Хулио Кортасар… И още много.

Стихотворение:

искам

да притихна в клоните на вените ти
да се сгуша в белега на прехапаната ти устна
и да спя като бледа бенка в новолунието на хълбока ти
да оближа марката на устните ти
и да изпратя на света писмо пълно със светулки
да потъна в долчинките на изопнатата ти шия
и да се завия с невидимите косъмчета на тялото ти
кожата ти да бъде небето ми
и да ходя боса под метеорен дъжд от теб
да те изпия като мате
доливайки още горещи сокове
върху билката на вътрешността ми
да заключа устните си около бамбуковата пръчица на чая ти
и да те запазя завинаги в слюнката си
в мастилото на стъпките ми
като мълчание
пренесено през много пътища

ако съмне

На Кристина и предстои издаването на първата й електронна книга с поезия.

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ПЕТИ

Име: Илияна Дадарова

Години: 20

Какво е поезията за теб?

- Трудно се отговаря на такъв въпрос. Поезията е част от мен; поезията е убежище за емоциите, които живеят вътре в душата ми. Тя е моят начин да бъда себе си, да споделя тъгите и радостите си, да призная греховете си. Ако четеш внимателно, ще видиш сред редовете моята същност; ще откриеш частици от мен… и може би от себе си.

Какво е животът, пречупен през призмата на твоите очи?

- Животът е богатство; магия; приключение; пътешествие, което неизменно достига своя край. И когато теглиш чертата, онова, което ще има значение, са следите, останали след теб. Какво ще остане след тебе тогава?
Ние, хората, често се заблуждаваме, че краят е твърде далеч. А един ден нашето „утре“ ще се превърне в „никога“. Утре ще сбъдна мечтата си. Утре ще бъда смела. Утре ще намеря смисъл. Утре ще бъда до теб. Утре ще обичам. Утре…

Любими поети и писатели?

- Когато говоря за литература, предпочитам да се съсредоточа върху творението, вместо твореца. В този ред на мисли, не мога да твърдя, че имам любими писатели и поети. Любими произведения – много; възхищавам се на хора, които създават красота.

Стихотворение:

писмо

писмо
ти изпратих
по пощата.
празен лист,
в дъното –
точка.

отговор
чакам
все още.
какво би
написал
след точката?

когато
поставях
началото,
запетаи
винаги
пишех.

и листът
до край
от началото
надрасквах,
и пишех ли,
пишех.

писмо
ти изпратих,
но зная,
изпусна
последния
влак.
а ето,
най-сетне,
че краят
не заслужава
дори
удивителен знак.

Още от Илияна вижте в нейната лична страница Confessions of a Poetess

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Име: Ребека Оссес

Години: 25

Какво е поезията за теб?

- Красива болка.
Изкуството на думите.
Начин да кажеш на всички това, което не можеш да кажеш на никой.

Какво е животът, пречупен през призмата на твоите очи?

- Аз все още се опитвам да разбера какво е "живот".

Любими поети и писатели?

- По-скоро харесвам отделни произведения, но ми допадат Рей Бредбъри, Блага Димитрова, Георги Господинов.

Стихотворение:

***
Колко е преходно всичко
тъкмо си се събудил
и е време да казваш
лека нощ
а ти се намираш някъде
между тези двете точки
в пространството
заслушан в мислите си
търсещ
най-вече себе си
срещаш и други
на опашката в магазина
и те чакат за нещо
не си признават
държейки здраво маската
пред лицата си
страхуват се
някой да не разбере
че и те са хора
и те са се събудили
и ще кажат
- лека нощ.

Ребека все още няма собствена страница където публикува нещата си, но тя е и страхотен фотограф, можете да разгледате тукhttps://instagram.com/b_0sses/

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ТРЕТИ

Име: Деница Кръстева

Години: 18

Какво е поезията за теб?

- Поезията е лепилото на живота, най-пищната гама, запълваща липсващото в душите, като вентилатор с красиви пръски, свободолюбиви, поезията е начин на живот.

Какво е животът, пречупен през призмата на твоите очи?

- Животът е призма с всевъзможни кътчета, чрез поезията се опитвам да стъпвам по всички тях, защото душата има нужда да изпита всичко.
Любими поети и писатели?

Петя Дубарова ми е любима.

Стихотворение:

УТОПИЯТА Е ТЯСНА

С кану ще прекося облаците,
да стана безкрай.
После ще питам най-стария облак
как се пишат ръкописни звезди.
И няма да преглъщам вече трудно.
Балдахин илюзия за птиците,
незаспиваща доброта на светулки,
хълмове пирамидална светлина
ще ме научат
как да дишам финост на балерина
и финес на писалка.
Ще ида отвъд
да смекча въжделенията на гръмотевиците
над детските съдби.
Ще запаля люлякова свещ в някой тъжен облак,
по-ситни да са студените капки.
Ще си намокря дланите
в някой хладен извор с оазиси,
да не ме опари Слънцето, без да иска.
С жълти петна ще пиша по синия фон
предупреждения
за еуфоричната слънчева любов.
От дъгата пък ще изплета
корони от вечно млади пъпки,
за старост да не знаят семената-
делата на хората,
техните букви съдба.

Деница е една от отличените в тазгодишният национален конкурс "Петя Дубарова".

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ВТОРИ

Име: Рене Карабаш

Години: 26

Какво е поезията за теб?

- Тунел към опакото на живота, смисъл. Детското пръстче, което чопли коричката на малка раничка.

Какво е животът, пречупен през призмата на твоите очи?

- Сегашният момент, лишен от минало и бъдеще, облечен в безмерна любов, лекота и усещане. Да се похваля, вече мога да присъствам 2 минути в настоящето! Уча се всеки ден. Невероятно чувство, прилича на безгрижно детство. Но се чудя, ако успея да се задържа постоянно в настоящето, дали няма да убия писателя в мен? Чудна работа е този живот и не за всеки.

Любими поети и писатели?

- Хулио Кортасар. Имам малка книжка с негови стихотворения, с която не се разделям,където и да ходя. Бернар Ноел, Чеслав Милош, Дьорд Петри и много други. Напоследък чета страшно много турска поезия, заради която ми се прииска да науча турски език. А преди седмица (по-добре късно отколкото никога) се запознах с творчеството на Йосип Ости - още един великан. Чета в големи количества съвременна българска литература и за да не пропусна някой поет, няма да изреждам имената им, но ще кажа само едно име – Константин Павлов.
Писатели на проза- Маргарит Дьорас, Борис Виан, Дулсе Мария Кардозо, Кутси, Бекет…със сигурност пропускам най-големите.

Стихотворение:

мълчанието смазва
зъбците на разлюбването
повлича чаршафи любовници чаши
приспива Кортасар и други вечни под леглото
понася ме между колите
като липсващ къс от картата на твоята република

заклевам те
в най-истинското си корито
в дупката „О” ако щеш

легнала на пода на следобеда
очертавам тялото си с тебешир
рисувам твоето
протегнало ръка към мен
за Сътворение

утре ще е друго
времето ще се издуе като рокля
и алчното око в стомаха ми ще те потърси

но няма да те види

Можете да прочетете повече на страницата й във Фейсбук Рене Карабаш. Името на първата й поетична книга е „Хълбоци и Пеперуди“, с редактор Аксиния Михайлова, от издателство „Жанет-45“. Премиерата на книгата предстои на 17 Октомври в Литературен клуб „Перото“ в НДК.
Линк за събитието: https://www.facebook.com/events/720718248034852/

"Седем поети в една седмица 2" една инициатива, която се осъществява благодарение на Еклектика в думи и Цитати от книги

"Седем поети в една седмица 2"

ДЕН ПЪРВИ

Име: Димана Йорданова

Години: 29

Какво е поезията за теб?
- Детоксикация

Какво е живота пречупен през призмата на твоите очи?
- Живот, пречупен през очи е пречупен живот. Душата е друго нещо.

Любими поети и писатели?
- Нямам любим писател или поет. Имам любими думи на някой писател или поет.

Стихотворение:
***
аз съм
ясла за неродени деца
обещания
емигрирали в кръглото на върнатите пръстени
резерват съм за мъже с дълги носове
клиничен фестивал
парад на дъната
аз съм по-малка със седем години
от живота който живея
и минус един Тибет
и минус две родилни отделения
и минус три ритуала в онези три зали
там откъдето на другите вадят пръстените
на мен ми вадят бръснач
и аз умирам
да ми позволяват да избирам

Още стиховете от нея може да намерите тук:https://www.facebook.com/profile.php?id=1724302644&fref=ts

линк за събитието:https://www.facebook.com/events/1628064464131068/1633887823548732/

Предаване

така или иначе сме прецакани
затова ще забравя всичко
което знам за да се
наслаждавам на шия ти
и ентусиазирано да
намирам поезия по теб
обещавам си обещавам ти
да премина през всичката тиня
но ти да напъпваш
да се разлистваш
да се смееш в мокрите обувки
от целият този дъжд
от препятствия
чуваш ли днес съм позитивен
запомни го
макар и наивно
аз възклицавам
обожанието си по теб
и не те превръщам в ежедневие
а в главна буква
на най - важното изречение
от текста на моя живот

Ние сме слаби поети, пред тебе животе!

Ние сме слаби поети, пред тебе животе!
Парализираш ни римите и ни изкарваш от ритъм.
Докато твоите куплети редиш ги охотно,
изящество след всяка твоя муза пониква.

Криволичим замаяни и ужким пътуваме.
Измисляме си причини за бягство.
В безкрайното поле от сбогувания,
така и не успяваме да си намерим място.

И ни оставяш да сричаме сложните думи,
като страхливци видeли острието на ножа.
Колкото битки спечелихме, накрая ги губим
с изпити очи пред смъртното ложе.

"Седем поети в една седмица" 2

„Седем поети в една седмица“ 2 ще бъде факт тази есен през Октомври. След успешната първа част, която се състоя през Април е време да повторим поетичния маратон още по – ударно.
Нашата мисия е да популяризираме и дадем поле за изява на младите български поети и автори, като ги съберем под един виртуален покрив и ги представим пред вас.
Всеки ден в рамките на една седмица, паралелно в групата Цитати от книги, блогът Еклектика в думи както и в самото събитие във Фейсбук ще ви представяме по един автор, едно негово стихотворение и кратка биографична информация.
Подгответе сетивата и възприятия си, настроите се за поетично пътешествие, очакват ни много красиви и чудати гледки на колелата на думите.

Какво се случи в първото издание може да погледнете тук:https://www.facebook.com/796588157068746/photos/pb.796588157068746.-2207520000.1442871083./868643243196570/?type=1&theater

Това e линка за събитието, в което може също да се присъедините:https://www.facebook.com/events/1628064464131068/

Медийни партньори:

http://podmosta.bg/

Невъзможност

Ако нещо не ме беше цапардосало по главата,
може би нямаше да виждам извивките ти
като толкова съвършени очертания
внасящи ред в ежедневният ми дисбаланс.
О, тленно същество възхвалявам те,
защото съм програмиран да ти се възхищавам,
да страдам, да умирам за теб.
Моля те, не се отегчавай от тези бръщолевения
на поредната ми поетична конвулсия.
Не се отегчавай, от тази привидна нежност,
която показвам пред теб.
Има невъзможност между нас, една крайност
от тела, а ти търсиш духовното продължение
на себе си, но аз съм твърде малък, твърде незначителен.

Кубично

В измерението на кубизмът
си деликатна.
Показвам ти два правоъгълни
облака и едно триъгълно слънце.
Трудно те прегръщам,
защото се убождам в ръбовете.
Прескачам хълм след хълм
мечтаейки да съм сфера,
която се спуска по настроението ти
и се пръсва точно преди да ти омръзнe.

Кораб пълен със самотници

Приемат се самотници на борда
на кораб, който ще потегля.
Влизат последните самотни хора,
и всички тръгват към уречената бездна.

Към нищото, но към началото на края.
Там където болката ще бъде дефицит.
Където не ще е нужно никой да питае,
но въпреки това всеки ще бъде сит.

Полюшват се тъжните самотници,
вълни поклащат сълзите им в очите.
Минават дните, минават нощите,
но спасителят все още скрит е.

Много дълъг този път ще бъде.
Не ще изтрият душевната чернилка.
И тази проклетия ще се превърне
в най – горчивата семка от костилка.

Но ето, че капитанът се усмихва.
Не ги е излъгал за бленуваното изкупление.
Всички пътници напускат кораба притихнали
в триумфа на собственото си падение.

Не ми се сърди

Когато прелиствам
новите и старите страници
и годините окапват
като презрели череши,
не ми се сърди,
че все по често
откривам клишета и грешки.

Не ми се сърди,
че отричам приетите норми,
съществуващият шаблон и модел.
Толкова детайли видях и запомних.
Сега за друг път мечтая,
да се видя поел.

И за това, че не съм
постоянно в еуфория,
за намаленото темпо
не ми се сърди.
Аз мълчаливо съзерцавам
отражението в зноя,
ако искаш ела
и до мен поседни.

Разлага се времето

Разлага се времето
и ферментира на късове

опитвайки да се задуши
с няколко кълбета
въздух – гора.
Чувствата на възторг
колабират в
августовската мараня.
Безпризорно сме забравени,
обезумели и изплашени
съзнавайки крехкостта на битието.
Аз те прегръщам полудял,
полу-цял
в царството на плътта.

Разлага се времето
и ферментира на късове.

Баналностите в поезията

Страдалец от любовно разочарование.

Копнеж по неосъществима любов.
Носталгия по нещо било. Най – честно младостта или изпепеляваща кратка любовна афера.
Екзистенциални тревоги.
Страх и примирие от и със смъртта.
Уголемяване на детайлите, метафори свързани с климатичните условия.
Умиляване и разчустване по красиви гледки.
Проблеми в семейството.

А сега вие познайте това какво е?

Студен сгъстен въздух
си намира място в гърдите ми
и си представям, че съм на върха
на много висока планина
и че падам
разпадам
възбуждам
премигвам
и започвам да плача.
Няколко слънчеви лъчи
катастрофират в мен
но те не могат да кървят
затова падането продължава
докато стигна дъното
пропастта ме приветства
разрежда въздуха
и се вдишваме взаимно.

Носталгия нахълтва

Носталгия нахълтва
забързана от клоните на близките дървета.
Поета оголен се натъжава
записвайки няколко куплета.

Гласовете на пресипнали птици
озвучават небето.
Но след тях става тихо
сякаш времето е вече изтекло.

Напъпили ириси
се влюбват мигновено в лъкатушещ мрак.
А през деня остават само сенките
преплетени във тайнствен знак.

Моят герой

Пагубно се реят минутите на моят герой,
той не е щастлив, нито е тъжен.
Задънена улица и измислен завой,
сърцето му бие забързано.

Подтиснат но искрен, стиснал юмрук,
с колебание „живях ли изобщо“?
Вижда края притихнал, без звук,
но не си спомня кога е започнал.

Замечтан и чувствителен, моят герой
за последно се оглежда наоколо.
Тежка нощ прерязана от кучешки вой,
последно премигва, издъхва и толкова.

През отвореното око на нощта

През отвореното око на нощта
се промъквам
със вцепенено тяло,
но буден ум.
Постилам си одеяло,
лягам,
а полезрението ми се пълни
с рамазани големи и малки звезди.
От крилата на пеперуди
се сипе шарен прашец,
червеи се гърчат
подавайки се от прясна буца пръст.
Земята под мен вибрира
с пресипнали тонове.
Аз премигвам, нощта премигва,
но този път живях.

Не е дом, просто е път

Влажен полъх
се спира в лицето ми
носещ свобода,
но и болка.
Дълбоко небе
и високо море.
Май обърнато е всичко наопаки.

Вървя безметежно напред,
но угрижен.
Мокрият пясък застава
във стъпките.
Бавно премигвам.
Бавно се движа.
като току що възкръснал от мъртвите.

Чуват се писъци -
нов живот или смърт.
Светлината и мрака
са си ужасно познати.
Не е дом
просто е път,
който много отдавна съм чакал.

Всичко се върти

Всичко се върти
като халюцинации
търсещи пoкой,
в последният подслон
на съзнанието
оставам буден.

Ще ме обичаш ли кървящ,
ранен от истини,
пълзящ небосклон?

Как се създава стихотворение

Муза.
Сравнение.
Цвят.
Метафора.
Число.
Хипербола.
Болка.
Очи.

Ти
като неочаквана изненада
в зелено.
Пролетна еуфория.
Хиляда
отекващи докосвания
разделящи
видимото от невидимото.

Ако наистина сме мъртви частици

Ако наистина сме мъртви частици
от звезди избухнали някога.
Защо ни боли?
И защо е толкова тягостно
в моменти на физическа болка
и емоции яростни?

Ако наистина тези рани зарастват,
магически лекува ги времето.
Защо после нови порастват
и мигновено връща се бремето
на трудният път
по който поели сме?

Ако наистина сме човеци вълшебни,
бродещи с мисия тежка.
Защо е безцелно
след поредната грешка?
Навярно изпускаме,
навярно липсва ни нещо?

кацаща птица

Звукът от последният размах
на кацаща птица
прозвучава като пропукване
на това, което успях да утеша
когато дните се забързват
а нощите забавят.
Едно неукротимо темпо, което
като аритмия препуска
и се чувствам изпотен от
чужди емоции.
Социално отдалечаване е това
което запълва и обагря хоризонта
на всичките ми сетива.
Облекчен съм, че птицата полита
отново.

вечна пролет

напъпилият смях
по лицето ти
е новият люляк
който няма да увехне
а ще разцъфти в лилаво
оцветявайки горите самота
в сърцето ми.

Слънцето пак заблестява

Слънцето пак заблестява,
с лъчите си пробожда почвата.
Нагорещява въздуха и заблуждава,
че всичко тепърва започва.
А то си е започнало отдавна
само, че нас ни е нямало и ще ни няма.
Пристигаме от някъде в кръв облени,
а после умираме и гнием в яма.
Но, ето слънцето всичко заличава
и над нас поникват цветя и треви.
Кръвта засъхва, избледнява,
„ново“ начало се разнася и ехти.
Само сезоните променят облика,
гримират тази стара гледка.
Преобличат с нови дрехи болката
и привидно всичко е по – леко.

Безпокойство

Безпокоят ме очите на котките,
които развалят перфектният мрак.
Толкова много объркани погледи,
никой не се е вгледал във тях.

Безпокоя се за тишината в живота
заглушена от хиляди писъци,
просната на земята самотно
стои и се превива потисната.

Безпокоя се за наслоеният прах
изцапал до болка душите ни.
Kръвта ни вече няма цвят
и празни до дъно са дните ни..

Предизвикам ехото си да повтаря

Предизвикам ехото си да повтаря
думите, които знам че обичаш,
да ги запомни и когато ме няма
вместо мен то да ги изрича.
А по стените на чашата
от която отпивам
ще са запаметени моите устни,
и когато си жадна за тях
от там ще си вкусваш.
Огледалото в банята ще попиташ
за това как изглеждах без дрехи
налудничаво вътре във тебе
ще те шамаросва въпросът
къде съм.

изоставени кухи надежди

изоставени кухи надежди
пръснати по улици.
толкова дълго бях сам.
толкова дълго мълчах,
не чу ли?
запази ли нещо пламтящо
за мен
изгарящо бавно обаче
нещо стопяващо дебелият
лед
нещо след което не се плаче?

ДЕН СЕДМИ

Име: Ния Петрова

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Ако бях земноводно, щях да дишам през кожата си.
Ако бях риба, щях да дишам с хрилете си.
Ако бях напълно човек, щях да дишам само с дробовете си.
Но аз съм поет и дори диханието ми е направено от думи.

Стихотворение:

Настроение (1.)

Боли ме настроението, приятелю.
Държи се за коляно и подсмърча.
Препънало се то по стъпалата ми
и вече не търчи, не бърза.
Че там надолу тъмно се оказало,
ключът за лампата не е видяло.
И бързало е да разс(м)ее тъмнината ми,
но виждаш - него го е заболяло...

Прочетете още стихотворения от Ния в нейната страница A pooem in 7 parts.

Какво се случи в изминалите дни и кои бяха другите поети вижте още на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ШЕСТИ

Име: Момчил Бенов

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Част от мен е. И ме кара да виждам повече, да чувствам и разбирам повече. Тя е тази, която ми помага, когато дори и музиката не може.

Стихотворение:

обичам да изследвам ходещи загадки –
от онези с много силуети и неволи.
обичам да им дипля твърдите черупки
и напук да ги обичам имам воля.
когато им свършат всичките покрития
и вече няма нищо за събличане,
обичам да ги гледам как се стичат,
а последният им слой ухае на кокичета.
обичам да усещам мириса им покрай мен,
защото напомнят, че животът ми е бедствие.
когато ми свършат всичките покрития,
те са причината аз да съм следствие.

Вижте още негови стихотворения в неговата страница Книжен глупак

Какво се случи в изминалите дни и кои бяха участниците вижте още на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ПЕТИ

Име: Мария Василева

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Лична глътка въздух, малко красота.

Стихотворение:

Когато цветята небрежно
Върху ни започнат да стъпват
Стопи се, към тях не поглеждай
Вкуси им дъха, всяка тръпка

До тях притисни се, не питай
Дали си и сън, и вселена
А дишай с телата увити
Във горски мечти и зелено

И щом се наситят да стъпват
От тях отплети се и тичай
Без спомени, мисли безпътни
И сякаш не си ги обичал

Вижте за инициатива на Цитати от книги и Еклектика в думи

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Име: Мария-Йоана Ивова Донкова

Години: 15

Какво е поезията за теб?

Поезията е свещена искреност и истина. Без значение дали я пишеш, четеш, или просто я мислиш. За мен тя е не просто процес на споделяне, а на освобождаване, при който всичко неизказано намира място извън неспокойния ми ум. И всяка чувствена и трепкаща душа е поет и изкуство. Не е важен крайният резултат, нито броя срички, дори ритмиката. Не е важно да можеш, а да имаш нуждата да твориш и следователно - съществуваш. Поезията (и изкуството като цяло) ни позволява да дестилираме и претворяваме красотата на света, вкусвайки я по хиляди различни начини, както и да осмислим болката, придавайки й образност и звучност, и така всяко чувство е плодородно и в резултат дава нещо красиво и смислено. Думите могат да накарат и слепеца да прогледне и, доверете ми се, той би бил по-щастлив с това, което вижда, от всички, които са прогледнали само над повърхността без цвят и чувство. “Изкуството е не хлябът, а виното на живота.” - Жан Пол Рихтер.

Стихотворение:

Ще се срещнем (може би) отново,
когато се научим да обичаме.
И въпреки безкрайните неволи
И въпреки трагичното отричане.
Ще разцъфтят полята с всяческия спектър
отново ще сме мъничко първични.
Почакай ме, аз твърде стар съм вече,
под стомните на всичкото обичане.
Ще се научим да прохождаме отново.
За да поемем над тъгата и над болката
към слънцето, топящо хоризонта
и да се срещнем като два безжични облака.

Още от нея може да прочете в нейният личен блог тук:http://6jannexi9.tumblr.com/

Вижте за инициатива на Цитати от книги и Еклектика в думи

ДЕН ТРЕТИ

Име: Емилия Найденова

Години: 22

Какво е поезията за теб?

Поезията за мен е способността да си сетивен, и изобщо всяко изкуство е такова. Да откриваш света и да го отразяваш по свой начин, да си внимателен и любопитен, да живееш. Поезията е най-старият ми приятел; това, което никога не ме оставя, не ме ранява, не ме забравя и не се сърди ако дълго време не напиша и ред. Поезията е щастие smile emoticon

Стихотворение:

Не е трудно

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
си мисля:
никога няма да изпитате
нещо истинско-
от лъжовната ви светлина
тялото ми потръпва
и иска бързо да напусне
стаята на лицемерието.

Колко дълго можете
да живеете така
преди устните ви
да откажат да изричат
тези изкуствени думи?
Колко дълго сърцето ви
може да тупти
в този измислен ритъм?

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
знам, че никога
няма да я видите-
тези зелени кладенци
отразяват само собственото ви его-
по-голямо от всяка любов,
по-голямо от всяко приятелство.

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
си мисля:
болката в гърдите е остра,
но тиха.
И никой от вас не знае това.
Но все пак
издигайки стена след стена,
затваряйки врата след врата,
не е трудно
да си отидеш.

Още стихове от нея може да откриете в нейният блог "Небе за птици" - http://nebezaptici.blogspot.com/

Вижте кои бях участниците в изминалите два дни още в Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ВТОРИ

Име: Илиян Любомиров по – известен още с артистичният си псевдоним Августин Господинов

Години: 25

Какво е поезията за теб?

Поезията за мен е вътрешна шега, с която ако си достатъчно умел, ще усмихнеш и напълно непознат.

Стихотворение:

и тъй като те няма
когато другите
си целуват жените
държат им палтата
вратите ръцете
аз мога единствено
да вървя с теб
във вътрешен джоб
и когато минаваме
покрай цветарница
да ти избирам наум
букет светли лалета
да ям шоколад черен
от твоя любимия
да скачам в локвите
пръскайки сянката ти
и да се смея на другите
които целуват жените си
в точен час но палтата им
нямат вътрешни джобове

Още стихове от него може да откриете на Letters of flesh

снимка: Костадин Кръстев-Коко

"Седем поета в една седмица" една инициатива на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ПЪРВИ

Име: Константин Трендафилов

Години: 24

Какво е поезията за теб?

Тя е симпатичната лъжа, че спомените могат да бъдат пресъздадени от думи. И когато лъжата е добра, забравяш, че не могат. Затова за читателите, поезията е пътешествие. За писателите – лабиринт.

Стихотворение:

Тииаз

Вначалотосменеразделни,
после-полу-сляти,
след това, отделни
и накрая:
не       познати.

=> още от неговите стихотворения в Мърлявият блог на един спретнат човек

"Седем поета в една седмица" една инициатива на Еклектика в думи и групата Цитати от книги

„Седем поета в една седмица“

Това е една инициатива, която ще се състои в блогът Еклектика в думи и групата Цитати от книги и има за цел популяризирането на младите български поети. В рамките на една седмица ще ви представяме всеки ден по един автор със стихотворение по негов избор, както и кратка информация за самият него.
Може би някои от тях вече сте срещали, а други пък не, но е сигурно, те са млади, красиви и най – вече интригуващи творци , които си заслужава да бъдат прочетени.
Във времена на технологичен бум и масов материализъм, хората имат нужда от поезия повече от всякога.
Седем дневният маратон започва скоро, очаквайте ни!

art work by Kazuko Nomoto aka Nomoco (Japanese, b. Fukuoka, Japan, based London, UK)

детайлите ме цапардосват зловещо

детайлите ме цапардосват зловещо
и ставам общо понятие
измисли ми нещо
което да бъда
което изобщо нещо значи
в противен случай се губя
и в най – нищожният мрак
без надзор и в пълна заблуда
съществата стават ми враг
прокуден и изтощен
новият ден е с двулична усмивка
и се чувствам ужасно сломен
и нищо
вече нищо не искам.

ходещо парче месо със съзнание

ходещо парче месо със съзнание
е човекът
и се възбужда от други парчета
ходещи меса със съзнание
вече толкова хиляди години
без да му омръзне
не се променя това желание
за репродукция
което никога, никога не е
в интерес на бъдещият нов
човек
то е плод на нарцистичният ни дух
да не останем сами или
най - известният опит да превъзмогнем
смъртта
да се увековечим и да оставим нещо
след себе си във времето
произведенията на изкуството пък
са бебетата на артистите
техния опит за безсмъртност
всеки има такава нужда
осмисляща
безсмисленото съществуване.

За еволюцията

В следващият етап от еволюцията
вече няма да сме ограничени
в сексуалният ни инстинкт
да създаваме нови и нови смъртни и
гниещи хора.
Ние ще сме един огромен интелект
от знания,
а може да сме нули и единици
красиво подредени в двоичен код
или някаква друга система.
Плашещо ли изглежда това бъдеще
когато материята ще е без значение,
когато измерението ще е друго
без чувства, емоции
и най - вече без живи същества?