Ще можеш ли да дойдеш тази вечер,
между прозорците ми и зелените стени
и да останеш като вечност
капеща във дните ми?
Да стабилизираш всичките ми настроения,
които подскачат като скакалци.
да не изоставяш радостта ми,
да не изоставяш тъгата ми.
Ще можеш ли да дойдеш
точно когато те очаквам
между ударите на пулсът ми
и да залепиш целият ми смисъл?
