Tuesday, December 30, 2014

погледнато от облак

когато седиш върху облак
човешкото тяло изглежда
различно.
като гротеска
която се движи,
целува  и докосва
други тела.
от толкова високо
не се чуват никакви гласове,
не се долавят никакви мисли
.
но има нещо, което е едно и също
и долу и горе
облаците са по – интересни
и красиви от хората.

Wednesday, December 24, 2014

Дните ще минават през прозореца и пред очите ти

Дните ще минават
през прозореца и
пред очите ти
и постепенно
ще загубваш всичко
което някога си обичал
докато накрая не останеш
болезнено и нетърпимо сам
посивял, остарял и погрознял
не ще можеш да притъпиш
и заблудиш трагедията,
че този път умираш
завинаги.

Thursday, November 27, 2014

пред празни чно

Виелица от заскрежена тъга
е моята зима,
полепваща по лицето ми.
Друго
няма
освен
изтъркани заблуди
и загрубели празни хора.

Monday, November 3, 2014

the biggest fears are yet to happen

най - големите страхове предстоят да се случат
подтиснати
дълбоко скрити в нас
ще избухнат реализирайки се
в една действителност
без възможност за бягство
отчаяни ще стоим на ръба
отрезвени и замаяни
ще се изгубим изведнъж и завинаги
нито голямото страдание
нито моментите на щастие
ще имат значение.
the biggest fears are yet to happen
repressed
deep within ourselves
will bust in the reality
there is no way to run
desperately we will watch
the end of the edge
sobered and dizzy
we will be lost
suddenly and for ever
our immense suffering
and little happiness
won't matter anymore.

Friday, October 24, 2014

може би безнадеждно

Подреждането на красиви поетични думи не ми е никак поетично.
Разпръскването на кух и безпочвен оптимизъм не е обективно, а заблуждаващо. Има надежда, но тя не е дълбоко скрита в обикновеният ти оргазъм или вечерният ти чай. Не е красиво написана на листче. Тя е в психологическото и болезнено търсене на автентичността срещу една система, която иска да си посредствен. Система, която иска да се състоиш единствено през консумирането и възпроизвеждането.
Растеж заради самият растеж е логиката на раковата клетка, беше казал Едуард Абей.

Thursday, October 16, 2014

края на

ръбът е грапав
но остър
обърната наопаки сутрин
плясва лицето
и изгрява луна
мекотелите са
нови усещания
изтичащи от нечии ръце
и устни
накъртващи като мед
това ли е цялото бъдеще
посипано със свежа пръст
и махайки за довиждане
докато хапките на
шизофренична ти любов
ми засядаха на гърлото?

Sunday, October 12, 2014

тоалетна чиния

тоалетна чиния
за задници
носове
бели прашинки
и изгубени сперматозоиди
за гадостите вътре в нас
които изхвърляме всеки ден
нашата най - тъмна страна
която поетите
не харесват
но стиховете са навсякъде
разпръснати в провали
влюбвания
скука и самота
на върха на език
прочетени лично
оптимистично е
с розови очила
зачервени очи
и над петдесет нюанса кафяво.

Saturday, October 11, 2014

пиянство

не ми се изтрезнява
напоследък
от празни в други
празни очи
се изгубвам
и заспивам във всеки
един удобен момент
този път е
трудно за изправяне
вятър изсушава кожата
очите
всичко става замъглено
и когато се очаква реакция
не чувствам нищо.

Tuesday, September 30, 2014

безпомощност

прибирам се в празната си стая
и се виждам разхвърлян
по земята
в останалата храна на масата
в отблясъка на огледалото
няма никакви останали изходи
натоварен със себе си
още от самото начало
от мен се стичат
сълзи
отчаяние
любов
детски страх
частици вселена
желания
твърде тежък товар
за животно
което знае, че е смъртно.

Saturday, September 27, 2014

невидима смърт

Ябълка
пълна със семки
сок
и червеи.
Изгнива от вътре на вън
свива се, изсъхва
под яркото слънце.
Никой не
ѝ обръща внимание.
Другите тепърва узрели
падат по земята и се
нараняват, а следващата
есен ги заменят нови.
Скакалци в буркан
се усмихват спасени
от детска ръка,
но после се задушават и умират.
Крясъците им полепват
по стените на буркана.
Толкова много незабелязана смърт
от ненужното на никого
човешко съзнание.

Wednesday, September 17, 2014

сутрин

събери всичките си съблечени дрехи,
под леглото, до прозореца и на възглавницата
подишай вятър на терасата с мен
запази ми останалата закуска по крайчеца
на устната ти
после се съблечи бавно отново
допираме коремите си един в друг
и ни е топло заедно
всичката химия е по телата ни
колко е страхотно да те обичам
после забравяме всичко
остава само учестеното дишане и много малко кислород

Monday, September 15, 2014

хипноза

На пропуканият лед
стоиш
оголена.
Единствената ти защита
е желанието да си дете.
Чуплива си,
ефимерна, прозрачна.
Искаща да се предадеш
на нещо по – силно от теб.
Така е трудно,
мъгливо
безсмислено,
горчиво.
Не можеш да преглъщаш
без илюзии.
Не можеш да вдишваш
без илюзии.
Докато най – накрая
след поредната разруха,
се появява най - издръжливата илюзия
и ти поставяш главата си
на нея усмихната и разплакана.

Monday, September 8, 2014

последното изгубване

В малка квадратна улица,
хората кървят
и се размножават,
без да се познават.
Всички страни и ъгли
се запълват
и става задушно и потно.
Вече няма никой за теб
няма никой във теб
едно замъглено
полезрение
се обагря
в цветове, които не съществуват.
Последното изгубване
в илюзии,
без да има връщане назад.

Thursday, September 4, 2014

общуването между половете

Главата ми бучи
от неспиращият поток информация,
в голяма си част целящ промиване
и неспособност за разсъждение.
Изпадам в безсъзнание,
и се събуждам говорейки с теб.
Обичайната маска при общуване
странно е изчезнала и мога да видя
сексуалният ти нагон тупащ се в гърдите.
Разпознавам зад думите предишните ти провали
и разочарования. Разкодирам проекциите
и бъдещите планове, които правиш за нас.
Всичките ти лудости, фетиши, страхове
стоят ясно пред мен.
С всеки изминал ден ми се говори
все по – малко и по – малко.

Wednesday, August 27, 2014

пристигащи и изчезващи

не е чудно, че се чувстваме
изгубени
отчаяни
в нашите желания,
надежди, сънища
и мечти.
когато търсим нещо което
дори не съществува,
не и в този етап
на еволюцията.
съзнанието изпреварва тялото
и се присмива на неговата
уязвимост и крайност.
сублимираме, изолираме се,
разсейваме се с каквото ни падне.
овалваме се с всичко
до самия край,
който толкова силно се надяваме
да е ново начало.

Friday, August 15, 2014

изтъкано от тишина

бих искал
да прочета
най – перверзните ти мисли
и да си ги запиша на лист
в случаите когато те няма
поезията ми е достатъчно
усамотение
между крясъците
на незначителният живот
увивам се в желанията ти
крайни като от римско
време
изтощението на телата
е изстискването на същественото
от цялото
и така вече с теб
си общуваме духовно

Tuesday, August 12, 2014

страх

Познаваш навикът ми
да те оставям по средата
на пътя.
Когато очакваш.
Когато не очакваш.
И това, че сме животни
търсещи удоволствието
не ме оправдава
да не те обичам
тогава, когато ти ме обичаш.
Аз съм страхливец
като всички
останали.
С наведен гръб пред смъртта,
пред живота.
Всичко става
все по - объркано
и се лутаме в самите нас
докато изгубим
всичките си сили
за последната среща
и последната раздяла.


Sunday, August 10, 2014

до следващият път, до следващото утре

Ти говориш, аз говоря.
аз говоря, ти говориш.
Никой не слуша.
По много начини възприемаме света.
На различни честоти.
Някои хора чрез оргазми предимно.
Депресии, въздишки по миналото.
Други чрез храна, алкохол,
скучни приятели.
Давим се в инфантилните
удоволствия на капитализма
и никога не започваме да живеем.
Обвързваме се с хора,
заради илюзорната сигурност.
Още от малки сме свикнали така.
В повечето случаи пълен провал,
който идва понякога рано, а друг път
късно.
И в двата случая имаш нужда да избягаш далече.
Не се притеснявай ако сега си сам, това може би е
най – естественото ти състояние,
до следващият път,
до следващото утре.


Tuesday, August 5, 2014

за хората

ние сме малко по – красиви
маймуни от истинските такива
със съзнание,
което ни ограбва и последните
илюзии, че можем да бъдем велики.
ние се намираме в тяло,
което има своя край,
и треперим пред забравата,
че нашия прах ще се размие
някъде сред звездите
напълно недокоснат от никого.
просветен или подтиснат,
при всички случаи полудяваш.

Monday, August 4, 2014

затвор

при всяко премигване
се обръщам
и се отлепвам от тълпата,
защото това не е цялото.
изморен съм от
мислите ти от мислете ми
от големият план за бягство.
нима не знаеш, че този затвор
е завинаги
стани от стола
потанцувай
и ще видиш светлината
от прозореца на килията,
от която ние с теб
никога няма да избягаме.

Thursday, July 31, 2014

оргазъм

Червилото ти с парфюма
по вратът ми става
хомогенна смес.
Преди сублимният момент,
във въздуха избухва
експлозия от
нажежени клетки.
Плътта се разтваря за новото,
и вече всяко вдишване е
космос, който не се
нуждае от звезди.
Безкрая става край
от тела.

Wednesday, July 30, 2014

по пътя на нищото

малка тоалетна вратичка
се отваря пред мен.
влизам, а мракът пробожда очите ми.
някой запалва кибритена клечка,
това си ти.
за момент се подлъгах, че съм те
намерил.
скоро обаче се размирисва
на лайна, клечката изгаря
и мракът се тросва натежал.
излизам и продължавам сам
по пътя на нищото.

Tuesday, July 8, 2014

За поезията

поезията ми е повърхностна като
коричката на току що зараснала
раничка на коляното.
тя не изследва нищо по – дълбоко
от това.
тя се спуска по голо тяло, мокри си
косата в морето, или пък сяда някъде
на тихо и мълчи.
привидно емоционална е,
но равнодушието е винаги вътре
във нея
присмивайки се на всичко.

Thursday, July 3, 2014

Transcendent

0,50 тоалетната, 1 лв презерватива
и прекрасната музика отстрани
подсказват, че тази вечер ще бъдат
съблечени много дрехи
в опит да сме някои
случайно преминаващи
безсмислени животни
които се целуват под луната
и се будят под яркото слънце
за поредното лято
с алкохол
в опит да забравим
не друго, а самите себе си.

Tuesday, July 1, 2014

Двуезично

Позволеното ти е да
потиснеш страхът ми от смъртта,
да забършеш сълзите
от последния ми подсъзнателен
плач през нощта.
Да станеш моя главен герой.
Да убиеш червея във вътрешността.
Моля те събирай ми охлюви след дъжд
и бъди моя първичен инстинкт.
You can repress my terror
of death
to wipe my tears from
my unconsciousness
weep last night.
You can replace the protagonist
in my dream.
Please kill “the worm at the core”.
Collect snails for me.
Be my basic instinct.

Friday, June 27, 2014

DyE ft. Egyptian Lover - She's Bad (Official Video)


Отдавна не бях гледал толкова креативно, развинтващо фантазията видео. А и музиката е прекрасна.

Sunday, June 22, 2014

ефоризъм 6

Веднъж някъде някой е харесвал някого, който не го е харесвал и после този някого е харесал другият някой, но той вече не го харесва. И така понякога някъде се разминаваме завинаги.

Thursday, June 5, 2014

Кафка на плажа

“Кафка на плажа” е първата ми книга, която прочитам от японският автор Харуки Мураками, но със сигурност не и последната.
Увлекателна, мистериозна, с мирис на море и говорещи котки наоколо, това е една история, в която минало, настояще и бъдеще се размиват и става трудно да се определи времето на събитията. Но тук като че ли, точно то няма никакво значение. Едно нещо обаче е константа от първата до последна страница, а именно тръпчивата, изпепеляваща самота на героите. Тя се усеща в пейзажа, спомените, диалозите, храната и напитките. Тя е във всеки детайл.
Мураками ни повежда още от самото начало в приключенията на 15 годишният Кафка Тамура, който решава да избяга от вкъщи в търсене на самият себе си. Майка му и сестра му напускат семейството, когато той е бил само на 4 годишна възраст. Междувременно сме пренесени и в премеждията на един чудат дядо на име Наката, който претърпява странен инцидент по времето на втората световна война. Той има странната способност да разговоря с котки, и още няколко, които оставям да разберете сами.
Историите и пътищата на двамата сe пресичат и през цялото време си мислиш, че може би ще се срещнат в един момент. Имаш усещането дори, че са един и същи човек.
Абстрактна и не разбираема на моменти, историята ни поставя на границата между живота и смъртта. Там където материята, няма форма и сме сами със собствените си страхове и сънища. Изпълнена с много обрати, силни чувства, врани и различни по форма облаци, „Кафка на плажа”, определено ме докосна по странен начин. Кафка между другото, разбрах, че на чешки означавало Чавка, което е гарга от семейство вранови.
Оценката ми е 3.5/5, точно заради тази абстрактност на моменти, която не успях да разбера дори и след края на книгата. Диалозите на места, също ми бяха малко повърхностни и дразнещи.
Но нека това да не ви спира да я прочетете, другата седмица я връщам в библиотеката.

Sunday, April 6, 2014

Ежедневно

Всичките ми възвишени мисли
се стовариха върху задника
на момичето, което чакаше
пред на мен на опашката в магазина.
Държах двете студени бири в ръце
и си мислех как ще се наям.
Има дни в които не правиш
нищо велико.
Всъщност повечето са такива.
Ядеш, спортуваш, спиш, мастурираш,
четеш, гледаш с реещ се поглед неделния
следобеден дъжд.
На следващата сутрин си измиваш очите
и започваш отначало.
Работата, колегите, миризмата в офиса
и празните разговори.
Адаптираш се към кръговрата на ежедневието
като запазваш надежда за нещо специално
в необозримото бъдеще.

Tuesday, March 25, 2014

Когато идват поетите

Когато губиш контрол под краката си
пристигат поетите.
За да разяснят тъгата ти, любовта, сезоните.
Разпознаваш себе си в техните думи
и си казваш: „Ето, че не съм сам.”
Душата ти се размеква и облекчение
полазва по тялото.
Запълват се празнините, но е възможно
и да по плачеш.
Така обикновеният дъжд се превръща,
в най – красивата падаща вода.
Лятото се трансформира,
в мирис на слънчев загар до когото
обичаш да се будиш всеки ден.
А целуването става сливане
на капки роса с различна плътност.

Monday, March 10, 2014

Обедна почива с Шекспир в началото и края

 „О непостоянство, твоето име е Жена”
охраната цитира Шекспир докато
излизам в обедна почивка.
Стъпвам по измокрените улици,
дъждът е заличил човешките стъпки
и линиите на техните животи.
Не ми предлагайте измислен
морал базиран на религиозните ви книги
когато главите ви са пълни с мисли
на престъпници.
Когато убивате в името на свободата,
и изчуквате скришно вашите свещени
момичета.
Това е двуличие, което излиза като гаден
мазен цирей на челото ви и когато се спука
ще ви боли и лицата ви ще са облени с кръв.
Прибирам се от обяд и охраната този път ми разказва
как оправил някаква във влака.
Изобщо не му вярвам.
Всичко това свърши с още една мисъл от Шекспир:
„Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?”

Friday, March 7, 2014

подаръци

Бих се качил на дърво
за да ти откъсна круша
като подарък и после да я
изядем заедно със семките.
Бих изтрил всички празници
от календара и на тяхно място
да сложа стихове на любимите
ти поети.
Бих забранил да се пише за любов
и да се правят генерални заключения.
Бих направил всички мъже, които бият
жените си все едно живеят на дъното
на океан и всеки път когато посегнат
всъщност да ги погалват.
Бих заменил капитализмът с друга
система.
Всичко това не е хипотетично,
ще го направя за теб.

Thursday, March 6, 2014

Ревю - Джонатан Франзен, "Поправките"

За да пиша за тази книга станах един час преди алармата. Същата нощ когато я завърших не спах добре.

Джонатан Франзен в книгата си донесла му широка популярност „Поправките” изкормва провалът на едно американско семейство и ни го показва уголемен от всичките му страни. Провал, който като че ли е залепен генетично във всеки един от героите. Провал, който се случва във всяко едно отношение, физиологическо и психологическо.
Едва ли ще се влюбите в някой от персонажите. По скоро ще ги намразите, ненавиждате, съжалявате. Авторът като, че ли първо ни отвращава поетапно от всеки един член на това американско семейство и после ни кара да се чувстваме доволни от всичко това, което и се случва.

Докато я четете е възможно от страниците да ви лъхва на най различни човешки секрети  - урина, сперма, фекалии. Ще откриете също описанието на ужасно много ненужни вещи затрупали и заклещели човешкото съзнание. Ще попадате и на дълбоките и смислени прозрения на някои от героите, които на места да си призная много ми харесаха. В някой от редовете е възможно да разпознаете себе си или ваши близки и приятели. Да ви се стори, че четете за една реалност, която ви е до болка позната.

За мен е трудно да оценя тази книга, но несъмнено съм впечатлен от способностите на Джонатан Франзен като писател. Тук е може би и място да кажа, че издателството и преводачът Владимир Молев са си свършили по един прекрасен начин работата.

Не ви я препоръчвам на всяка цена, но ако искате да изпитате концентрирани чувства на омраза, отвращение, но в същото време да ви харесва начинът по който всичко това е описано, тогава да, прочетете я.



Wednesday, March 5, 2014

спонтанно обобщение

пием като тинейджъри и
запазваме концентрация си
само в рамките на 140 знака.
настроенията ни се сменят
често, редуваме състояния
на безпричинни щастие и тъга.
взимаме хапчета и правим секс
и се чудим как да предадем значение
на избора си пред лицето на смъртта.
поемаме пътя по който ни изстискват
докрай в името на печалбата,
плащат ни за да консумираме и ние се
правим, че живеем добре.

Sunday, March 2, 2014

искам те толкова много

беше с руса коса и с една от
онези прически, които можех
да видя, че имаше някаква татуировка
на главата.
толкова различна от мен, а исках
да я имам толкова много.
димът в заведението полепваше
по дрехите ми, косата, съзнанието.
изпих четвъртата си бира и забравих
за всички книги, които съм прочел,
за всички хора с които съм се срещнал.
изобщо не слушах какво ми говори
приятелят с когото бях излязъл.
цяла вечер очите ми бяха върху нея, изучавах
всеки един милиметър кожа , който
можех да видя.
открих, че има и друга татуировка на бедрото.
изобщо не съм спретнат, не се бъркай по
изгладената ми синя риза.
за теб бих слушал рап, бих се обръснал нула номер,
бих забравил всичко, което съм преживял досега.
бих се държал неприлично.
изобщо не искам нормална жена.
искам ти да си най – хубавият ми и най – извратен
начин чрез който приемам света.

*Ако прочетеш някой ден това, моля те потърси ме!

Sunday, February 23, 2014

но ти никога няма да го разбереш

все по често се сгромолясвам
в безвкусието
на огромното ти его
което си прави каквото иска
със теб.
изнасилва възприятията ти
и те кара да чувстваш всеки
следващ оргазъм като прераждане.
отегчението прибира в голямата
си кошница всеки опит да
съм близо.
черно-сивото небе се надвесва
над мислите ми
и те забравям.

Monday, February 17, 2014

продължението

след тебе ми остава много малко въздух,
и сухота в очите
зениците ми се разширяват и поглъщам
изкуствената светлина
замаян съм от празните минути
ушите ми са заглъхнали и чувам
единствено шума на кръвоносните ми
съдове, които са реки.
след тебе съм проснат на пода,
и хилядите странични ефекти,
които ми остави
ми пречат да продължа.

Monday, February 10, 2014

истинската свобода

не понасям агонията, в която
първичният ми инстинкт се опитва
да се откъсне от мен за да се добере до теб.
за да се залепи за най сладката ти
част, като кърлеж който после се пръска
от изпитата кръв.
това е подсъзнание, което дори Фройд
не може да обясни.
това е любопитство, което познаваш до болка.
докато закусваш облизвам една ти буза
изцапана от ягодово сладко и небцето ми
настръхва. някой издухва глухарче в стомаха ми
и тогава се чувствам свободен, да те обичам
така както аз искам.

Monday, February 3, 2014

в случаите когато те няма

ако се откриваш тук под сянката
на буквите
най вероятно си сипвам от
твоята липса и преглъщам
големите глътки, които
се разбиват в стомаха ми
това е болезнена процедура
това е като да отхапеш кожичка
от пресъхналата си устна
през зимата
и след това да я сдъвчеш
това е животът, който не живея
това е сравнение, което не мога
да направя
имам цяла купчина от натрапчиви
мисли и вече нямам вкус за нищо

Saturday, February 1, 2014

да, наистина

защо да ограничаваме изкуството
и човешката фантазия
когато се разхождаш гола наоколо
не мога да измисля нищо мъдро
съзнанието ми се превръща в блуждаещ
поглед и стигам дъното
ударите на сърцето ми се размножават
блендата се разширява
и всяка въздишка влиза във кадър
ето вземи облечи се
защото това не е никаква поезия.

Saturday, January 25, 2014

бълнуване

вместо да се опитваш да разбираш
асоциациите ми, напиши ми поема
върху белите стени на стаята ми.
издраскай с нокти лошите ми
мисли и се влюби във мен.
малките капчици пот по гърбът ти
се стичат в съзнанието ми
и ми напомнят за стотиците пътища
по стъклото на прозореца.
аз виждам малините във форма на жълъди
и с всеки изминал ден съм повече луд и
повече сам.

Tuesday, January 7, 2014

състояния и вероятности

ти все още може да се влюбиш
дори ако чуваш ехото си от ръбът.
дори ако чувстваш се изгубен
в поредния задръстен кръстопът.

надеждата не виждаш да се перчи,
а кротко е застанала встрани.
обърнал си наопаки моментът
и струва ти се някак си разбит.

Стискаш мисли във ръката си
отпиваш глътки от чашата с вино.
пристигаш в сърцето на някого,
докато от друго си отдавна заминал.

Friday, January 3, 2014

Нищо

нямам много за разказване
освен, че натрапчиво боли.
от дишането получавам спазми
и водата като пия ми горчи.

нямам много за показване,
една особена вътрешна тъга
от мен всичко е изпразнила
и никъде не съм си у дома.

втренчвам се във нищото
и въздухът се разсъблича.
защо запомних излишното,
а забравих как се обича?