Кафка на плажа

“Кафка на плажа” е първата ми книга, която прочитам от японският автор Харуки Мураками, но със сигурност не и последната.

Увлекателна, мистериозна, с мирис на море и говорещи котки наоколо, това е една история, в която минало, настояще и бъдеще се размиват и става трудно да се определи времето на събитията. Но тук като че ли, точно то няма никакво значение. Едно нещо обаче е константа от първата до последна страница, а именно тръпчивата, изпепеляваща самота на героите. Тя се усеща в пейзажа, спомените, диалозите, храната и напитките. Тя е във всеки детайл.

Мураками ни повежда още от самото начало в приключенията на 15 годишният Кафка Тамура, който решава да избяга от вкъщи в търсене на самият себе си. Майка му и сестра му напускат семейството, когато той е бил само на 4 годишна възраст. Междувременно сме пренесени и в премеждията на един чудат дядо на име Наката, който претърпява странен инцидент по времето на втората световна война. Той има странната способност да разговоря с котки, и още няколко, които оставям да разберете сами.
Историите и пътищата на двамата сe пресичат и през цялото време си мислиш, че може би ще се срещнат в един момент. Имаш усещането дори, че са един и същи човек.

Абстрактна и не разбираема на моменти, историята ни поставя на границата между живота и смъртта. Там където материята, няма форма и сме сами със собствените си страхове и сънища. Изпълнена с много обрати, силни чувства, врани и различни по форма облаци, „Кафка на плажа”, определено ме докосна по странен начин. Кафка между другото, разбрах, че на чешки означавало Чавка, което е гарга от семейство вранови.

Оценката ми е 3.5/5, точно заради тази абстрактност на моменти, която не успях да разбера дори и след края на книгата. Диалозите на места, също ми бяха малко повърхностни и дразнещи.
Но нека това да не ви спира да я прочетете, другата седмица я връщам в библиотеката.

Ревю - Джонатан Франзен, "Поправките"

За да пиша за тази книга станах един час преди алармата. Същата нощ когато я завърших не спах добре.

Джонатан Франзен в книгата си донесла му широка популярност „Поправките” изкормва провалът на едно американско семейство и ни го показва уголемен от всичките му страни. Провал, който като че ли е залепен генетично във всеки един от героите. Провал, който се случва във всяко едно отношение, физиологическо и психологическо.
Едва ли ще се влюбите в някой от персонажите. По скоро ще ги намразите, ненавиждате, съжалявате. Авторът като, че ли първо ни отвращава поетапно от всеки един член на това американско семейство и после ни кара да се чувстваме доволни от всичко това, което и се случва.

Докато я четете е възможно от страниците да ви лъхва на най различни човешки секрети  - урина, сперма, фекалии. Ще откриете също описанието на ужасно много ненужни вещи затрупали и заклещели човешкото съзнание. Ще попадате и на дълбоките и смислени прозрения на някои от героите, които на места да си призная много ми харесаха. В някой от редовете е възможно да разпознаете себе си или ваши близки и приятели. Да ви се стори, че четете за една реалност, която ви е до болка позната.

За мен е трудно да оценя тази книга, но несъмнено съм впечатлен от способностите на Джонатан Франзен като писател. Тук е може би и място да кажа, че издателството и преводачът Владимир Молев са си свършили по един прекрасен начин работата.

Не ви я препоръчвам на всяка цена, но ако искате да изпитате концентрирани чувства на омраза, отвращение, но в същото време да ви харесва начинът по който всичко това е описано, тогава да, прочетете я.