Много обичам празните стаи със само прозорец през който въздишаме.

Много обичам празните стаи със само прозорец през който въздишаме.
Без значение дали е студено и топло.
Да мълчим с гласовете си замислени,
а стените да ни прегръщат охотно.

Така обичам да сме като празни сухи вази.
Да нямаме нужда от цветя и вода.
Да съумеем в тази уютност да запазим
багрите на нашата самота.

Обичам този под попиващ всичките ми стъпки.
И слънцето да дере бялата ми кожа.
Като вятър към теб се затичвам попътен,
мечтаейки да се срещнем ако можем.