Friday, December 28, 2018

Вечерта се просна пред изморените ми очи.

Вечерта се просна пред изморените ми очи.
Беше занемяла и ветровита.
Беше като призрак, който мълчи,
а усещам, че иска нещо да ме пита.
Чувствах я гробовно натежала и обидена,
беше впита в мен като пиявица.
Изсмукваше последните ми сили видимо,
сякаш прочиташе последната ми страница.
Вечерта - единственото нещо, което имах тогава.
Все пак успя и се всели във мен.
Жегна ме силно и нещо магически стана,
че я търся неистово във всеки мой ден.

No comments:

Post a Comment