Saturday, August 25, 2018

До къде стигнахме, не е за вярване.

До къде стигнахме, не е за вярване. Да опустошиш толкова много и без това до болка уязвимият човек и да го изпразниш от смисъл още в самото му развитие. Да, такива са хората на късният капитализъм. Бездушни, апатични, цинични и най - важно, изгубили усещането да щадиш ближния. Един живот, осъществяван през каприза, през това да придобиваш и трупаш стоки.
Чрез съвременните технологии, от своя страна, загубихме своята идентичност и започнахме да подражаваме на фалшиви идоли и герои. Значим си ако имаш много харесвания и последователи, без значение дали правиш нещо смислено. Бъди таргетиран и консумирай до смърт - мотото на съвременния свят.

Tuesday, August 21, 2018

Пазя собствената си горчивна

Пазя собствената си горчивина -
моят космос тъмен и огромен.
Виси над мен и ме поробва,
заключва ме в стаята ми без врата.
Какъв добър пазач съм на тъгите.
Вихрушки в изкуственото лято.
Очите - пресушено блато,
и дъждове забравили дъгите си.
Едно празно безцветно поле,
вятъра няма какво да полюшне.
На топка свит, сгушвам се,
преди последният блясък с мен да умре.

Върху моята, твоята кожа ще сложа

Върху моята, твоята кожа ще сложа
и така този дъжд ще ни наводнява.
И от нас ще поникват цветя като на мъртъвци.
Но ние ще сме живи и ще ни боли от красивото.
Ще се оплитаме, ще си ги сменяме тези кожи.
Във моя и във твоя вик,
пропадаме и времето ни търси,
но нас ще ни няма завинаги.

Ти си тази която държи ножа

Ти си тази която държи ножа,
а аз съм топъл хляб.
Няма нужда да ме режеш,
изяш ме с пръсти
като издълбаеш топлата среда
и ме поставиш в корема ти
да те гъделичка.
Ти си тази която държи ножа,
а аз съм топлият хляб в корема ти.