Обедна почива с Шекспир в началото и края

 „О непостоянство, твоето име е Жена”
охраната цитира Шекспир докато
излизам в обедна почивка.
Стъпвам по измокрените улици,
дъждът е заличил човешките стъпки
и линиите на техните животи.
Не ми предлагайте измислен
морал базиран на религиозните ви книги
когато главите ви са пълни с мисли
на престъпници.
Когато убивате в името на свободата,
и изчуквате скришно вашите свещени
момичета.
Това е двуличие, което излиза като гаден
мазен цирей на челото ви и когато се спука
ще ви боли и лицата ви ще са облени с кръв.
Прибирам се от обяд и охраната този път ми разказва
как оправил някаква във влака.
Изобщо не му вярвам.
Всичко това свърши с още една мисъл от Шекспир:
„Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?”