бълнуване

вместо да се опитваш да разбираш
асоциациите ми, напиши ми поема
върху белите стени на стаята ми.
издраскай с нокти лошите ми
мисли и се влюби във мен.
малките капчици пот по гърбът ти
се стичат в съзнанието ми
и ми напомнят за стотиците пътища
по стъклото на прозореца.
аз виждам малините във форма на жълъди
и с всеки изминал ден съм повече луд и
повече сам.

Нищо

нямам много за разказване
освен, че натрапчиво боли.
от дишането получавам спазми
и водата като пия ми горчи.

нямам много за показване,
една особена вътрешна тъга
от мен всичко е изпразнила
и никъде не съм си у дома.

втренчвам се във нищото
и въздухът се разсъблича.
защо запомних излишното,
а забравих как се обича?

признание на тъмно

Езикът ми се оглежда в небцето ти,
докато настръхвам във теб.
докато опознавам епидермиса ти
и вътрешно крещя, че те обичам.
Искам да те имам!
Искам да циркулирам по вените ти!
Искам да флиртувам с пулса ти!
Аз мога само така!
Да те обожавам до пръскане,
до всеки детайл!
Издишвам те когато си тръгваш и
те вдишвам когато си тук.
И всичко това е лично, защото
мога да те желая завинаги!

Любовна предигра през зимата

Езикът ми е гол охлюв, който иска да оставя следи  по небцето ти.

Зъбите са ми като стоножка, която стъпва по врата ти.

Слюнката ми е сок от портокал.

По гръбнака ти размазвам топка сняг.

Настръхваш отвътре.

Имам малка снежна висулка под езика ми, искаш ли да си я разтопим?