не понасям агонията, в която
първичният ми инстинкт се опитва
да се откъсне от мен за да се добере до теб.
за да се залепи за най сладката ти
част, като кърлеж който после се пръска
от изпитата кръв.
това е подсъзнание, което дори Фройд
не може да обясни.
това е любопитство, което познаваш до болка.
докато закусваш облизвам една ти буза
изцапана от ягодово сладко и небцето ми
настръхва. някой издухва глухарче в стомаха ми
и тогава се чувствам свободен, да те обичам
така както аз искам.
No comments:
Post a Comment