хипноза

На пропуканият лед
стоиш
оголена.
Единствената ти защита
е желанието да си дете.
Чуплива си,
ефимерна, прозрачна.
Искаща да се предадеш
на нещо по – силно от теб.
Така е трудно,
мъгливо
безсмислено,
горчиво.
Не можеш да преглъщаш
без илюзии.
Не можеш да вдишваш
без илюзии.
Докато най – накрая
след поредната разруха,
се появява най - издръжливата илюзия
и ти поставяш главата си
на нея усмихната и разплакана.