ти все още може да се влюбиш
дори ако чуваш ехото си от ръбът.
дори ако чувстваш се изгубен
в поредния задръстен кръстопът.
надеждата не виждаш да се перчи,
а кротко е застанала встрани.
обърнал си наопаки моментът
и струва ти се някак си разбит.
Стискаш мисли във ръката си
отпиваш глътки от чашата с вино.
пристигаш в сърцето на някого,
докато от друго си отдавна заминал.
Showing posts with label безсмислено обръщение. Show all posts
Showing posts with label безсмислено обръщение. Show all posts
Tuesday, January 7, 2014
Tuesday, December 24, 2013
Ще можеш ли?
Ще можеш ли да дойдеш тази вечер,
между прозорците ми и зелените стени
и да останеш като вечност
капеща във дните ми?
Да стабилизираш всичките ми настроения,
които подскачат като скакалци.
да не изоставяш радостта ми,
да не изоставяш тъгата ми.
Ще можеш ли да дойдеш
точно когато те очаквам
между ударите на пулсът ми
и да залепиш целият ми смисъл?
между прозорците ми и зелените стени
и да останеш като вечност
капеща във дните ми?
Да стабилизираш всичките ми настроения,
които подскачат като скакалци.
да не изоставяш радостта ми,
да не изоставяш тъгата ми.
Ще можеш ли да дойдеш
точно когато те очаквам
между ударите на пулсът ми
и да залепиш целият ми смисъл?
Wednesday, November 13, 2013
Есенно
не ти
остава време
да спреш и да се огледаш.
вървиш забързано
на някъде.
самотата ти гостува днес,
а ти търсиш някого.
объркан кое е всъщност
ценното.
подминаваш есента,
забравяш да я поздравиш,
да и подадеш ръка.
не чувстваш, не съществуваш.
и само тропаш
с тежките си стъпки.
току що си се събудил,
а вече чакаш да замръкне.
да спреш и да се огледаш.
вървиш забързано
на някъде.
самотата ти гостува днес,
а ти търсиш някого.
объркан кое е всъщност
ценното.
подминаваш есента,
забравяш да я поздравиш,
да и подадеш ръка.
не чувстваш, не съществуваш.
и само тропаш
с тежките си стъпки.
току що си се събудил,
а вече чакаш да замръкне.
Subscribe to:
Posts (Atom)