Моят герой

Пагубно се реят минутите на моят герой,
той не е щастлив, нито е тъжен.
Задънена улица и измислен завой,
сърцето му бие забързано.

Подтиснат но искрен, стиснал юмрук,
с колебание „живях ли изобщо“?
Вижда края притихнал, без звук,
но не си спомня кога е започнал.

Замечтан и чувствителен, моят герой
за последно се оглежда наоколо.
Тежка нощ прерязана от кучешки вой,
последно премигва, издъхва и толкова.