Ние сме слаби поети,
пред тебе животе!
Парализираш ни римите и ни изкарваш от ритъм.
Докато твоите куплети редиш ги охотно,
изящество след всяка твоя муза пониква.
Криволичим замаяни и ужким пътуваме.
Измисляме си причини за бягство.
В безкрайното поле от сбогувания,
така и не успяваме да си намерим място.
И ни оставяш да сричаме сложните думи,
като страхливци видeли острието на ножа.
Колкото битки спечелихме, накрая ги губим
с изпити очи пред смъртното ложе.
No comments:
Post a Comment