Wednesday, April 22, 2020

По ръба на малката нощ

По ръба на малката нощ
нещо се стича и капе в умът ми.
Настръхва животното в мен,
копнея плътта ти.
Ярко е, дивостта се разтиля наокло.
В ушите пулсира тембър на здрач.
Има нещо лъжливо, самотно
да си бог и палач.
Този спомен ще оцелее,
ще се рее гордо сред другите.
И ще намеря тогава нещо
цъфтящо във теб и теменужено.

No comments:

Post a Comment