По пладне, слънцето жарко печеше земята.
Ставите ми пукаха в ритъм на замрялото време.
Исках да тръгна, но всичко ми беше познато,
както ме познаваше ти до болка мене.
Ставите ми пукаха в ритъм на замрялото време.
Исках да тръгна, но всичко ми беше познато,
както ме познаваше ти до болка мене.
Привечер, звездите чертаеха знаци и белези.
Храстите свистяха една позната мелодия.
Тръгнах към теб за да опозная себе си,
и открих твоята болка, която вече е моя.
Храстите свистяха една позната мелодия.
Тръгнах към теб за да опозная себе си,
и открих твоята болка, която вече е моя.
No comments:
Post a Comment