Подсъзнателна заблуда.

Вчера баба ми подари най – старата ни кокошка. Каза, че не ставала вече за ядене пък и петелът само нея гонил.  Прекарах поредната си нощ сам на голямото легло. Бях малко тъжен. Беше ми студено и спах с чорапите. Сам ли си втълпявам, че ми липсваш? Че ми липсва косата ти, която ме гъделичкаше в лицето докато те прегръщах. През нощта оставах отвит, защото беше взела цялата завивка при теб. Нищо, че голяма част от нея се влачеше на пода. Обичах да целувам цялото ти лице на сутринта.  А тази сутрин се събудих сам, кучето ми искаше да излиза да пикае. Аз също.  Цялата ми вътрешност се беше вторачила в ноемврийския дъжд навън. Бях малко тъжен.  На масата стояха стария ми лаптоп, учебник отворен на последната страница и ламинирания ми сметкоплан.