детайлите ме цапардосват зловещо

детайлите ме цапардосват зловещо
и ставам общо понятие
измисли ми нещо
което да бъда
което изобщо нещо значи
в противен случай се губя
и в най – нищожният мрак
без надзор и в пълна заблуда
съществата стават ми враг
прокуден и изтощен
новият ден е с двулична усмивка
и се чувствам ужасно сломен
и нищо
вече нищо не искам.

ходещо парче месо със съзнание

ходещо парче месо със съзнание
е човекът
и се възбужда от други парчета
ходещи меса със съзнание
вече толкова хиляди години
без да му омръзне
не се променя това желание
за репродукция
което никога, никога не е
в интерес на бъдещият нов
човек
то е плод на нарцистичният ни дух
да не останем сами или
най - известният опит да превъзмогнем
смъртта
да се увековечим и да оставим нещо
след себе си във времето
произведенията на изкуството пък
са бебетата на артистите
техния опит за безсмъртност
всеки има такава нужда
осмисляща
безсмисленото съществуване.

За еволюцията

В следващият етап от еволюцията
вече няма да сме ограничени
в сексуалният ни инстинкт
да създаваме нови и нови смъртни и
гниещи хора.
Ние ще сме един огромен интелект
от знания,
а може да сме нули и единици
красиво подредени в двоичен код
или някаква друга система.
Плашещо ли изглежда това бъдеще
когато материята ще е без значение,
когато измерението ще е друго
без чувства, емоции
и най - вече без живи същества?

Фактите са такива

Фактите са такива:
нищо вече не е вкусно!
никой не е възбуждащ!
никой не е интересен!
нищо не е вълнуващо!
всичките хубави гледки са изгледани!
всичките пътища са извървени!
Това не е цинизъм,
Това е плашещ реализъм,
тежко безразличие е.
Колко лесно се умира,
неусетно почти.
Ден след ден
влажната почва е жадна
за още тела.

ефоризъм 8

Неспособността ни да се справим с реалният свят доведе до създаването на виртуален такъв, който обаче може да се окаже още по - жесток.

Два чифта навлажнени очи

Два чифта навлажнени очи
проследяват маршрута на мравките
по стеблата на дърветата.
За миг се взират в могъщото искрящо небе
и след краткото заслепяване от тях потича
звездна солена течност.
Страданието засипва
малките радости,
завързва ги на възел,
превръща ги в безпомощни
малки незначителни същества
като нас. А ние размножаваме
тази болка навсякъде.

случаен минувач

като случаен минувач
който минава много близо
до теб
забързвам въздуха ти
и ти опитваш да запазиш
това разместване за по – дълго
но после идва друг
и той прави същото
и докато вървиш
различни въздишки
се разхождат във всички
посоки
объркват се и се губят
като случаен минувач
ме запомняш и забравяш
като фон
като нещо малко, което се движи
отстрани
нещо незначително дори
не се докосваме никога
само твоето и моето издишани
купчета въглероден двуокис
тръгват някъде нагоре
заедно.

ефоризъм 7

Във времена на технологичен бум и масов материализъм, хората имат нужда от поезия повече от всякога.

погледнато от облак

когато седиш върху облак
човешкото тяло изглежда
различно.
като гротеска
която се движи,
целува  и докосва
други тела.
от толкова високо
не се чуват никакви гласове,
не се долавят никакви мисли.
но има нещо, което е едно и също
и долу и горе
облаците са по – интересни
и красиви от хората.

Дните ще минават през прозореца и пред очите ти

Дните ще минават
през прозореца и
пред очите ти
и постепенно
ще загубваш всичко
което някога си обичал
докато накрая не останеш
болезнено и нетърпимо сам
посивял, остарял и погрознял
не ще можеш да притъпиш
и заблудиш трагедията,
че този път умираш
завинаги.