Към поетите

Няма абсолютно никакво значение дали римуваш „лед” с „теб”, ако преди това си казал, че си повърнал този лед в пъпа на момичето. Няма значение, че банално си римувал „мечти” със „сълзи”, ако преди тях си споменал, че докато си плакал, си онанирал с мисълта за бившата любов. Като цяло стихът ти няма да се превърне в клише и сълзливо словоизлияние и няма да остави в читателя някак лъжливото очакване за щастие. Ще си оригинален, недооценен, но пък доволен от себе си. Защото, драги ми поете, вече всеки пише за любов, за тъгата си и за собствения си измислен протест, но ако напишеш за дребния пясък в ноктите си, докато я гаделичкаше  на плажа, и ако преди да изядеш тази червена вишна, я изкормиш там където повърна леда - тогава ще си нестандартен. Тогава ще може да изпиеш съдържанието и устните ти ще сa червени и измръзнали от студ, но преди всичко няма да се страхуваш от смъртта.