чувствам се странно,
когато изследвам тъгата си.
тя се отбива понякога.
намира си място на масата ми
и започва ме разговора.
тя се държи арогантно
не ме поглежда в очите
никога не съм я поканвал
във вечерите си нито пък в дните.
накрая обаче пак заедно си лягаме
и как все така става не знам.
страхувам се от ранното ставане
защото тя пак ще е там.
No comments:
Post a Comment