В една говорилня от
еднакви гласове
не е неуместно да помълчиш.
В обраслото с бурени поле
виждаш в далечината нещо цъфти.
Като тежка присъда,
стрелката отмерва живота.
Звучни шамари удря ни времето,
понякога пренаселени или пък самотни
чуваме още кръвта ни пулсира по вените.
No comments:
Post a Comment