CS

Yes, you have a great body
you have blue eyes.
Tonight I’m nobody
and this is no surprise.

You gave me hope
you gave me water
we were out last night.
You slept with someone local
baby you are right -
I didn’t do the best for you
it was just a moment.
Tomorrow I will leave you
like I have been stolen.

След дъждовно бягство

Обратно в нищото,
намирам своите думи.
Разчленени в шише от бира.
във хмел и малц забулени,
изчезват и умират.

Затова ще пиша ходейки,
по рога на охлюв.
Планирам бягството от тука.
Влажните следи по покрива,
продължават по улука.

След капките, след времето
след дъжда ще си замина.
А слънцето ще ме изтрие
от тротоара.
Ей така навярно без причина
оттук нататък просто ще ме няма.

Настроения

Настроенията ми нямат логика.
Днес съм щастлив безусловно.
Утре съм някъде в облаците,
а пък вчера плаках много.

Може и изобщо да не разбереш,
кога се влюбвам точно.
Имаш по устните си скреж,
а навън е топло.

Аз те обичах само секунди,
онзи миг и малко след това.
настроение без никакви думи,
след, което се усмихвам и летя.

Моят сън

Моят сън е истински млад,
в моят сън всички са други
всяко напред е всъщност назад
и даже ни мислят за луди.

Всяка спринцовка е пълна със устни
има хапчета за платонична любов,
едно дихание подкожно препусна -
летейки по ръба на нож.

Всичко е от вечер до сутрин,
хиляди капки се стичат навън.
И ако някъде там ти е скучно
аз мога да обичам на сън.

Непрочетено

Всяка отворена врата е следващата стая за бъдещето и всяка затворена е затръшнато минало. И ако се случвам само сега, и ако съм шишето с писмото и измокрен лист хартия с размазано мастило... Тогава ти е трудно да ме отвориш и прочетеш.
Ще ти кажа какво е написано : Аз те обичах страшно много, аз те обичам страшно много, аз ще те обичам страшно много. .. В минало време - защото вече те няма. В сегашно - защото аз все още съм тук, и в бъдеще - защото и двамата сме там някъде!

Обич в точната доза

Аз няма да допусна да ти писне,
и да се пренаситиш от мен.
Ще си тръгна когато ти липсвам
и ще се върна на другия ден.

Всеки път ще се влюбваш отново,
и никога не ще ти горчи.
Няма да кажа думата сбогом
или да се моля: „Прости!“

Ще обичам в точните дози.
ще се пием до перфектния вкус.
Аз и ти без излишни предлози,
като магнити с минус и плюс.

И така докрай

Когато се целувам с теб
всяка слюнка има мнение.
когато ми е влажно с теб
другото е без  значение.

Устните изсипани по теб
са като любовен самосвал.
И още малко много теб.
преди да съм те опознал.

Заспивам мислейки за теб
усмихнат под юргана.
Без мене ти и аз без теб
и после пак отново двама.

Директно

Усещаш ли всеобщият траур? Който те боде в очите, но не плачеш защото е изкуствен. Винаги съм смятал и твърдо съм зад позицията, че трагедията и щастието ги изживяваме вътрешно  в себе си, a не ги афишираме.  Защото на никой не му пука дали страдаш или си щастлив. На никой не му пука дали имаш голямо семейство или пък си най – големия самотник.  Живееш докъдето стигнеш и това е. И вместо да си навел тая глава към хуя или вагината си, вземи я дигни малко от там и се усмихни.  Докато си се вторачил в собственият си интерес, никога няма да го задоволиш, а всеки ден  ще се смаляваш по – малко и накрая ще изчезнеш. В общия случай стигаме до там, как да си изкарваме прехраната и спираме. Никой не ни учи как да бъдем велики.  Гледам ви как прекарвате цялото си време в стремежа си да бъдете външно красиви, даже понякога и това не правите, не ви се получава.  Да, ама красотата е най – преходното качество и като остарееш и си тъп и ти става още по тъпо. Фантазията и въображението ви стигат до там да си представите топче. И като историята за Нарцис, огледаш се в реката колко си красив и без да искаш падаш в нея и се давиш.
Абе живейте както намерите за добре, колекционирайте ако искате и лайна от хлебарки и после издигайте на пиедестал собственото си величие и лудост. Ама никога, никога не забравяйте да бъдете добри хора.

Някакво продължение

Отхапах си малко време,
и сдъвках си  миналото.
Преглърнах те тебе,
но ми горчи на гърлото.

Така я карам отдавна
с развлен вкус за всичко.
Откакто не сме двамата
забравих как се обича.

Полубуден и сам
в някакъв сън се разхождам.
Вече много пораснал,
а пък тепърва започвам.

И аз не разбирам

Какво пък разбираш ти от поезия?!
Четеш и римуваш, не виждаш
това си е само между мене и нея
поемам си въздух и пиша.

Понякога се връщам назад
и се разделям отново.
После се влюбваме пак
и си казваме сбогом.

И точно накрая до точката
две думи пълзят.
Поезията е за големите,
самотници на този свят.