ДЕН СЕДМИ

Име: Ния Петрова

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Ако бях земноводно, щях да дишам през кожата си.
Ако бях риба, щях да дишам с хрилете си.
Ако бях напълно човек, щях да дишам само с дробовете си.
Но аз съм поет и дори диханието ми е направено от думи.

Стихотворение:

Настроение (1.)

Боли ме настроението, приятелю.
Държи се за коляно и подсмърча.
Препънало се то по стъпалата ми
и вече не търчи, не бърза.
Че там надолу тъмно се оказало,
ключът за лампата не е видяло.
И бързало е да разс(м)ее тъмнината ми,
но виждаш - него го е заболяло...

Прочетете още стихотворения от Ния в нейната страница A pooem in 7 parts.

Какво се случи в изминалите дни и кои бяха другите поети вижте още на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ШЕСТИ

Име: Момчил Бенов

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Част от мен е. И ме кара да виждам повече, да чувствам и разбирам повече. Тя е тази, която ми помага, когато дори и музиката не може.

Стихотворение:

обичам да изследвам ходещи загадки –
от онези с много силуети и неволи.
обичам да им дипля твърдите черупки
и напук да ги обичам имам воля.
когато им свършат всичките покрития
и вече няма нищо за събличане,
обичам да ги гледам как се стичат,
а последният им слой ухае на кокичета.
обичам да усещам мириса им покрай мен,
защото напомнят, че животът ми е бедствие.
когато ми свършат всичките покрития,
те са причината аз да съм следствие.

Вижте още негови стихотворения в неговата страница Книжен глупак

Какво се случи в изминалите дни и кои бяха участниците вижте още на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ПЕТИ

Име: Мария Василева

Години: 17

Какво е поезията за теб?

Лична глътка въздух, малко красота.

Стихотворение:

Когато цветята небрежно
Върху ни започнат да стъпват
Стопи се, към тях не поглеждай
Вкуси им дъха, всяка тръпка

До тях притисни се, не питай
Дали си и сън, и вселена
А дишай с телата увити
Във горски мечти и зелено

И щом се наситят да стъпват
От тях отплети се и тичай
Без спомени, мисли безпътни
И сякаш не си ги обичал

Вижте за инициатива на Цитати от книги и Еклектика в думи

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Име: Мария-Йоана Ивова Донкова

Години: 15

Какво е поезията за теб?

Поезията е свещена искреност и истина. Без значение дали я пишеш, четеш, или просто я мислиш. За мен тя е не просто процес на споделяне, а на освобождаване, при който всичко неизказано намира място извън неспокойния ми ум. И всяка чувствена и трепкаща душа е поет и изкуство. Не е важен крайният резултат, нито броя срички, дори ритмиката. Не е важно да можеш, а да имаш нуждата да твориш и следователно - съществуваш. Поезията (и изкуството като цяло) ни позволява да дестилираме и претворяваме красотата на света, вкусвайки я по хиляди различни начини, както и да осмислим болката, придавайки й образност и звучност, и така всяко чувство е плодородно и в резултат дава нещо красиво и смислено. Думите могат да накарат и слепеца да прогледне и, доверете ми се, той би бил по-щастлив с това, което вижда, от всички, които са прогледнали само над повърхността без цвят и чувство. “Изкуството е не хлябът, а виното на живота.” - Жан Пол Рихтер.

Стихотворение:

Ще се срещнем (може би) отново,
когато се научим да обичаме.
И въпреки безкрайните неволи
И въпреки трагичното отричане.
Ще разцъфтят полята с всяческия спектър
отново ще сме мъничко първични.
Почакай ме, аз твърде стар съм вече,
под стомните на всичкото обичане.
Ще се научим да прохождаме отново.
За да поемем над тъгата и над болката
към слънцето, топящо хоризонта
и да се срещнем като два безжични облака.

Още от нея може да прочете в нейният личен блог тук:http://6jannexi9.tumblr.com/

Вижте за инициатива на Цитати от книги и Еклектика в думи

ДЕН ТРЕТИ

Име: Емилия Найденова

Години: 22

Какво е поезията за теб?

Поезията за мен е способността да си сетивен, и изобщо всяко изкуство е такова. Да откриваш света и да го отразяваш по свой начин, да си внимателен и любопитен, да живееш. Поезията е най-старият ми приятел; това, което никога не ме оставя, не ме ранява, не ме забравя и не се сърди ако дълго време не напиша и ред. Поезията е щастие smile emoticon

Стихотворение:

Не е трудно

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
си мисля:
никога няма да изпитате
нещо истинско-
от лъжовната ви светлина
тялото ми потръпва
и иска бързо да напусне
стаята на лицемерието.

Колко дълго можете
да живеете така
преди устните ви
да откажат да изричат
тези изкуствени думи?
Колко дълго сърцето ви
може да тупти
в този измислен ритъм?

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
знам, че никога
няма да я видите-
тези зелени кладенци
отразяват само собственото ви его-
по-голямо от всяка любов,
по-голямо от всяко приятелство.

Гледайки ви през една сълза,
заседнала в дясното ми око,
си мисля:
болката в гърдите е остра,
но тиха.
И никой от вас не знае това.
Но все пак
издигайки стена след стена,
затваряйки врата след врата,
не е трудно
да си отидеш.

Още стихове от нея може да откриете в нейният блог "Небе за птици" - http://nebezaptici.blogspot.com/

Вижте кои бях участниците в изминалите два дни още в Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ВТОРИ

Име: Илиян Любомиров по – известен още с артистичният си псевдоним Августин Господинов

Години: 25

Какво е поезията за теб?

Поезията за мен е вътрешна шега, с която ако си достатъчно умел, ще усмихнеш и напълно непознат.

Стихотворение:

и тъй като те няма
когато другите
си целуват жените
държат им палтата
вратите ръцете
аз мога единствено
да вървя с теб
във вътрешен джоб
и когато минаваме
покрай цветарница
да ти избирам наум
букет светли лалета
да ям шоколад черен
от твоя любимия
да скачам в локвите
пръскайки сянката ти
и да се смея на другите
които целуват жените си
в точен час но палтата им
нямат вътрешни джобове

Още стихове от него може да откриете на Letters of flesh

снимка: Костадин Кръстев-Коко

"Седем поета в една седмица" една инициатива на Еклектика в думи и Цитати от книги

ДЕН ПЪРВИ

Име: Константин Трендафилов

Години: 24

Какво е поезията за теб?

Тя е симпатичната лъжа, че спомените могат да бъдат пресъздадени от думи. И когато лъжата е добра, забравяш, че не могат. Затова за читателите, поезията е пътешествие. За писателите – лабиринт.

Стихотворение:

Тииаз

Вначалотосменеразделни,
после-полу-сляти,
след това, отделни
и накрая:
не       познати.

=> още от неговите стихотворения в Мърлявият блог на един спретнат човек

"Седем поета в една седмица" една инициатива на Еклектика в думи и групата Цитати от книги

„Седем поета в една седмица“

Това е една инициатива, която ще се състои в блогът Еклектика в думи и групата Цитати от книги и има за цел популяризирането на младите български поети. В рамките на една седмица ще ви представяме всеки ден по един автор със стихотворение по негов избор, както и кратка информация за самият него.
Може би някои от тях вече сте срещали, а други пък не, но е сигурно, те са млади, красиви и най – вече интригуващи творци , които си заслужава да бъдат прочетени.
Във времена на технологичен бум и масов материализъм, хората имат нужда от поезия повече от всякога.
Седем дневният маратон започва скоро, очаквайте ни!

art work by Kazuko Nomoto aka Nomoco (Japanese, b. Fukuoka, Japan, based London, UK)

детайлите ме цапардосват зловещо

детайлите ме цапардосват зловещо
и ставам общо понятие
измисли ми нещо
което да бъда
което изобщо нещо значи
в противен случай се губя
и в най – нищожният мрак
без надзор и в пълна заблуда
съществата стават ми враг
прокуден и изтощен
новият ден е с двулична усмивка
и се чувствам ужасно сломен
и нищо
вече нищо не искам.

ходещо парче месо със съзнание

ходещо парче месо със съзнание
е човекът
и се възбужда от други парчета
ходещи меса със съзнание
вече толкова хиляди години
без да му омръзне
не се променя това желание
за репродукция
което никога, никога не е
в интерес на бъдещият нов
човек
то е плод на нарцистичният ни дух
да не останем сами или
най - известният опит да превъзмогнем
смъртта
да се увековечим и да оставим нещо
след себе си във времето
произведенията на изкуството пък
са бебетата на артистите
техния опит за безсмъртност
всеки има такава нужда
осмисляща
безсмисленото съществуване.