Предаване

така или иначе сме прецакани
затова ще забравя всичко
което знам за да се
наслаждавам на шия ти
и ентусиазирано да
намирам поезия по теб
обещавам си обещавам ти
да премина през всичката тиня
но ти да напъпваш
да се разлистваш
да се смееш в мокрите обувки
от целият този дъжд
от препятствия
чуваш ли днес съм позитивен
запомни го
макар и наивно
аз възклицавам
обожанието си по теб
и не те превръщам в ежедневие
а в главна буква
на най - важното изречение
от текста на моя живот

Ние сме слаби поети, пред тебе животе!

Ние сме слаби поети, пред тебе животе!
Парализираш ни римите и ни изкарваш от ритъм.
Докато твоите куплети редиш ги охотно,
изящество след всяка твоя муза пониква.

Криволичим замаяни и ужким пътуваме.
Измисляме си причини за бягство.
В безкрайното поле от сбогувания,
така и не успяваме да си намерим място.

И ни оставяш да сричаме сложните думи,
като страхливци видeли острието на ножа.
Колкото битки спечелихме, накрая ги губим
с изпити очи пред смъртното ложе.

"Седем поети в една седмица" 2

„Седем поети в една седмица“ 2 ще бъде факт тази есен през Октомври. След успешната първа част, която се състоя през Април е време да повторим поетичния маратон още по – ударно.
Нашата мисия е да популяризираме и дадем поле за изява на младите български поети и автори, като ги съберем под един виртуален покрив и ги представим пред вас.
Всеки ден в рамките на една седмица, паралелно в групата Цитати от книги, блогът Еклектика в думи както и в самото събитие във Фейсбук ще ви представяме по един автор, едно негово стихотворение и кратка биографична информация.
Подгответе сетивата и възприятия си, настроите се за поетично пътешествие, очакват ни много красиви и чудати гледки на колелата на думите.

Какво се случи в първото издание може да погледнете тук:https://www.facebook.com/796588157068746/photos/pb.796588157068746.-2207520000.1442871083./868643243196570/?type=1&theater

Това e линка за събитието, в което може също да се присъедините:https://www.facebook.com/events/1628064464131068/

Медийни партньори:

http://podmosta.bg/

Невъзможност

Ако нещо не ме беше цапардосало по главата,
може би нямаше да виждам извивките ти
като толкова съвършени очертания
внасящи ред в ежедневният ми дисбаланс.
О, тленно същество възхвалявам те,
защото съм програмиран да ти се възхищавам,
да страдам, да умирам за теб.
Моля те, не се отегчавай от тези бръщолевения
на поредната ми поетична конвулсия.
Не се отегчавай, от тази привидна нежност,
която показвам пред теб.
Има невъзможност между нас, една крайност
от тела, а ти търсиш духовното продължение
на себе си, но аз съм твърде малък, твърде незначителен.

Кубично

В измерението на кубизмът
си деликатна.
Показвам ти два правоъгълни
облака и едно триъгълно слънце.
Трудно те прегръщам,
защото се убождам в ръбовете.
Прескачам хълм след хълм
мечтаейки да съм сфера,
която се спуска по настроението ти
и се пръсва точно преди да ти омръзнe.

Кораб пълен със самотници

Приемат се самотници на борда
на кораб, който ще потегля.
Влизат последните самотни хора,
и всички тръгват към уречената бездна.

Към нищото, но към началото на края.
Там където болката ще бъде дефицит.
Където не ще е нужно никой да питае,
но въпреки това всеки ще бъде сит.

Полюшват се тъжните самотници,
вълни поклащат сълзите им в очите.
Минават дните, минават нощите,
но спасителят все още скрит е.

Много дълъг този път ще бъде.
Не ще изтрият душевната чернилка.
И тази проклетия ще се превърне
в най – горчивата семка от костилка.

Но ето, че капитанът се усмихва.
Не ги е излъгал за бленуваното изкупление.
Всички пътници напускат кораба притихнали
в триумфа на собственото си падение.

Не ми се сърди

Когато прелиствам
новите и старите страници
и годините окапват
като презрели череши,
не ми се сърди,
че все по често
откривам клишета и грешки.

Не ми се сърди,
че отричам приетите норми,
съществуващият шаблон и модел.
Толкова детайли видях и запомних.
Сега за друг път мечтая,
да се видя поел.

И за това, че не съм
постоянно в еуфория,
за намаленото темпо
не ми се сърди.
Аз мълчаливо съзерцавам
отражението в зноя,
ако искаш ела
и до мен поседни.

Разлага се времето

Разлага се времето
и ферментира на късове

опитвайки да се задуши
с няколко кълбета
въздух – гора.
Чувствата на възторг
колабират в
августовската мараня.
Безпризорно сме забравени,
обезумели и изплашени
съзнавайки крехкостта на битието.
Аз те прегръщам полудял,
полу-цял
в царството на плътта.

Разлага се времето
и ферментира на късове.

Баналностите в поезията

Страдалец от любовно разочарование.

Копнеж по неосъществима любов.
Носталгия по нещо било. Най – честно младостта или изпепеляваща кратка любовна афера.
Екзистенциални тревоги.
Страх и примирие от и със смъртта.
Уголемяване на детайлите, метафори свързани с климатичните условия.
Умиляване и разчустване по красиви гледки.
Проблеми в семейството.

А сега вие познайте това какво е?

Студен сгъстен въздух
си намира място в гърдите ми
и си представям, че съм на върха
на много висока планина
и че падам
разпадам
възбуждам
премигвам
и започвам да плача.
Няколко слънчеви лъчи
катастрофират в мен
но те не могат да кървят
затова падането продължава
докато стигна дъното
пропастта ме приветства
разрежда въздуха
и се вдишваме взаимно.

Носталгия нахълтва

Носталгия нахълтва
забързана от клоните на близките дървета.
Поета оголен се натъжава
записвайки няколко куплета.

Гласовете на пресипнали птици
озвучават небето.
Но след тях става тихо
сякаш времето е вече изтекло.

Напъпили ириси
се влюбват мигновено в лъкатушещ мрак.
А през деня остават само сенките
преплетени във тайнствен знак.