Обич в точната доза

Аз няма да допусна да ти писне,
и да се пренаситиш от мен.
Ще си тръгна когато ти липсвам
и ще се върна на другия ден.

Всеки път ще се влюбваш отново,
и никога не ще ти горчи.
Няма да кажа думата сбогом
или да се моля: „Прости!“

Ще обичам в точните дози.
ще се пием до перфектния вкус.
Аз и ти без излишни предлози,
като магнити с минус и плюс.

И така докрай

Когато се целувам с теб
всяка слюнка има мнение.
когато ми е влажно с теб
другото е без  значение.

Устните изсипани по теб
са като любовен самосвал.
И още малко много теб.
преди да съм те опознал.

Заспивам мислейки за теб
усмихнат под юргана.
Без мене ти и аз без теб
и после пак отново двама.

Директно

Усещаш ли всеобщият траур? Който те боде в очите, но не плачеш защото е изкуствен. Винаги съм смятал и твърдо съм зад позицията, че трагедията и щастието ги изживяваме вътрешно  в себе си, a не ги афишираме.  Защото на никой не му пука дали страдаш или си щастлив. На никой не му пука дали имаш голямо семейство или пък си най – големия самотник.  Живееш докъдето стигнеш и това е. И вместо да си навел тая глава към хуя или вагината си, вземи я дигни малко от там и се усмихни.  Докато си се вторачил в собственият си интерес, никога няма да го задоволиш, а всеки ден  ще се смаляваш по – малко и накрая ще изчезнеш. В общия случай стигаме до там, как да си изкарваме прехраната и спираме. Никой не ни учи как да бъдем велики.  Гледам ви как прекарвате цялото си време в стремежа си да бъдете външно красиви, даже понякога и това не правите, не ви се получава.  Да, ама красотата е най – преходното качество и като остарееш и си тъп и ти става още по тъпо. Фантазията и въображението ви стигат до там да си представите топче. И като историята за Нарцис, огледаш се в реката колко си красив и без да искаш падаш в нея и се давиш.
Абе живейте както намерите за добре, колекционирайте ако искате и лайна от хлебарки и после издигайте на пиедестал собственото си величие и лудост. Ама никога, никога не забравяйте да бъдете добри хора.

Някакво продължение

Отхапах си малко време,
и сдъвках си  миналото.
Преглърнах те тебе,
но ми горчи на гърлото.

Така я карам отдавна
с развлен вкус за всичко.
Откакто не сме двамата
забравих как се обича.

Полубуден и сам
в някакъв сън се разхождам.
Вече много пораснал,
а пък тепърва започвам.

И аз не разбирам

Какво пък разбираш ти от поезия?!
Четеш и римуваш, не виждаш
това си е само между мене и нея
поемам си въздух и пиша.

Понякога се връщам назад
и се разделям отново.
После се влюбваме пак
и си казваме сбогом.

И точно накрая до точката
две думи пълзят.
Поезията е за големите,
самотници на този свят.

Паралелен свят

Два бръмбара си ходят във тревата
пият мляко с въшки.
Два бръмбара имам във главата
един усмихнат и един намръщен.

Паралелен свят – пълно с буболечки.
афтър парти за интелигентни.
Книги, наркотици, скъпи вещи
и масово рязане на ленти.

Накрая бръмбарите се напиха
халюцинираха оргазми.
И от тоз момент нататък
в главата ми е някак празно.

За много кратко

ще се скрия от всичко
и от всеки за малко.
мълчание на порции
и в чаши за вино.
мигове на щастие
за кратко
са със тъгата в комбина.

Ще поседна до теб
невидимо весел.
ще те хвана дори за ръка
виж колко простичко нещо
било любовта.

само, че днес ти казах
ще отсъствам.
знаеш,  важна среща
имам с няколко мисли.
ще пия с тях и ще
запълвам
някои липси предишни.

Единствено

Пространство няма между нас,
а изглеждаш толкова далчено.
Изгубен на пътя между ти и аз,
всяко движение е грешно.

Тази вечер на бара до чашата
оставям сълзи.
Не заключвам вратата
ако се престрашиш.

И останеш много дълго,
много след сутринта.
Едно единствено влюбване
промени ми света.

Запазено завинаги

В тъгата си имам рецептори само за теб.
при всеки допир - липса безкрайна.
и толкова месеци вече подред
мен просто ме няма.

Уж било веднъж и завинаги
а ти беше толкова кратка.
десет изрязани мигове
залепени в тетрадка.

Влюбени под микроскоп

ще се размножа умирайки
по устните ти

фотосинтезирам
с твоята светлина
многоклетъчните са възможни само
при наличието на мъж и на жена.

уж сложни
биологични създания
толкова лесно се превръщат
във любов.
моят хромозом се среща с твоя
и от него произлиза нов.

влюбен съм
във всичките ти клетки.
и с всяка съм
особено щастлив.
говоря си и се целувам с някои

а с други съм просто мълчалив.