оргазъм

Червилото ти с парфюма
по вратът ми става
хомогенна смес.
Преди сублимният момент,
във въздуха избухва
експлозия от
нажежени клетки.
Плътта се разтваря за новото,
и вече всяко вдишване е
космос, който не се
нуждае от звезди.
Безкрая става край
от тела.

по пътя на нищото

малка тоалетна вратичка
се отваря пред мен.
влизам, а мракът пробожда очите ми.
някой запалва кибритена клечка,
това си ти.
за момент се подлъгах, че съм те
намерил.
скоро обаче се размирисва
на лайна, клечката изгаря
и мракът се тросва натежал.
излизам и продължавам сам
по пътя на нищото.

За поезията

поезията ми е повърхностна като
коричката на току що зараснала

раничка на коляното.
тя не изследва нищо по – дълбоко
от това.
тя се спуска по голо тяло, мокри си
косата в морето, или пък сяда някъде
на тихо и мълчи.
привидно емоционална е,
но равнодушието е винаги вътре
във нея
присмивайки се на всичко.

Transcendent

0,50 тоалетната, 1 лв презерватива
и прекрасната музика отстрани
подсказват, че тази вечер ще бъдат
съблечени много дрехи
в опит да сме някои
случайно преминаващи
безсмислени животни
които се целуват под луната
и се будят под яркото слънце
за поредното лято
с алкохол
в опит да забравим
не друго, а самите себе си.

Двуезично

Позволеното ти е да
потиснеш страхът ми от смъртта,
да забършеш сълзите
от последния ми подсъзнателен
плач през нощта.
Да станеш моя главен герой.
Да убиеш червея във вътрешността.
Моля те събирай ми охлюви след дъжд
и бъди моя първичен инстинкт.

You can repress my terror
of death
to wipe my tears from
my unconsciousness
weep last night.
You can replace the protagonist
in my dream.
Please kill “the worm at the core”.
Collect snails for me.
Be my basic instinct.

DyE ft. Egyptian Lover - She's Bad (Official Video)

Отдавна не бях гледал толкова креативно, развинтващо фантазията видео. А и музиката е прекрасна.

ефоризъм 6

Веднъж някъде някой е харесвал някого, който не го е харесвал и после този някого е харесал другият някой, но той вече не го харесва. И така понякога някъде се разминаваме завинаги.

Кафка на плажа

“Кафка на плажа” е първата ми книга, която прочитам от японският автор Харуки Мураками, но със сигурност не и последната.

Увлекателна, мистериозна, с мирис на море и говорещи котки наоколо, това е една история, в която минало, настояще и бъдеще се размиват и става трудно да се определи времето на събитията. Но тук като че ли, точно то няма никакво значение. Едно нещо обаче е константа от първата до последна страница, а именно тръпчивата, изпепеляваща самота на героите. Тя се усеща в пейзажа, спомените, диалозите, храната и напитките. Тя е във всеки детайл.

Мураками ни повежда още от самото начало в приключенията на 15 годишният Кафка Тамура, който решава да избяга от вкъщи в търсене на самият себе си. Майка му и сестра му напускат семейството, когато той е бил само на 4 годишна възраст. Междувременно сме пренесени и в премеждията на един чудат дядо на име Наката, който претърпява странен инцидент по времето на втората световна война. Той има странната способност да разговоря с котки, и още няколко, които оставям да разберете сами.
Историите и пътищата на двамата сe пресичат и през цялото време си мислиш, че може би ще се срещнат в един момент. Имаш усещането дори, че са един и същи човек.

Абстрактна и не разбираема на моменти, историята ни поставя на границата между живота и смъртта. Там където материята, няма форма и сме сами със собствените си страхове и сънища. Изпълнена с много обрати, силни чувства, врани и различни по форма облаци, „Кафка на плажа”, определено ме докосна по странен начин. Кафка между другото, разбрах, че на чешки означавало Чавка, което е гарга от семейство вранови.

Оценката ми е 3.5/5, точно заради тази абстрактност на моменти, която не успях да разбера дори и след края на книгата. Диалозите на места, също ми бяха малко повърхностни и дразнещи.
Но нека това да не ви спира да я прочетете, другата седмица я връщам в библиотеката.

Ежедневно

Всичките ми възвишени мисли
се стовариха върху задника
на момичето, което чакаше
пред на мен на опашката в магазина.
Държах двете студени бири в ръце
и си мислех как ще се наям.
Има дни в които не правиш
нищо велико.
Всъщност повечето са такива.
Ядеш, спортуваш, спиш, мастурираш,
четеш, гледаш с реещ се поглед неделния
следобеден дъжд.
На следващата сутрин си измиваш очите
и започваш отначало.
Работата, колегите, миризмата в офиса
и празните разговори.
Адаптираш се към кръговрата на ежедневието
като запазваш надежда за нещо специално
в необозримото бъдеще.

Когато идват поетите

Когато губиш контрол под краката си

пристигат поетите.

За да разяснят тъгата ти, любовта, сезоните.

Разпознаваш себе си в техните думи

и си казваш: „Ето, че не съм сам.”

Душата ти се размеква и облекчение

полазва по тялото.

Запълват се празнините, но е възможно

и да по плачеш.

Така обикновеният дъжд се превръща,

в най – красивата падаща вода.

Лятото се трансформира,

в мирис на слънчев загар до когото

обичаш да се будиш всеки ден.

А целуването става сливане

на капки роса с различна плътност.