може би безнадеждно

Подреждането на красиви поетични думи не ми е никак поетично.
Разпръскването на кух и безпочвен оптимизъм не е обективно, а заблуждаващо. Има надежда, но тя не е дълбоко скрита в обикновеният ти оргазъм или вечерният ти чай. Не е красиво написана на листче. Тя е в психологическото и болезнено търсене на автентичността срещу една система, която иска да си посредствен. Система, която иска да се състоиш единствено през консумирането и възпроизвеждането.
Растеж заради самият растеж е логиката на раковата клетка, беше казал Едуард Абей.

края на

ръбът е грапав
но остър
обърната наопаки сутрин
плясва лицето
и изгрява луна
мекотелите са
нови усещания
изтичащи от нечии ръце
и устни
накъртващи като мед
това ли е цялото бъдеще
посипано със свежа пръст
и махайки за довиждане
докато хапките на
шизофренична ти любов
ми засядаха на гърлото?

тоалетна чиния

тоалетна чиния
за задници
носове
бели прашинки
и изгубени сперматозоиди
за гадостите вътре в нас
които изхвърляме всеки ден
нашата най - тъмна страна
която поетите
не харесват
но стиховете са навсякъде
разпръснати в провали
влюбвания
скука и самота
на върха на език
прочетени лично
оптимистично е
с розови очила
зачервени очи
и над петдесет нюанса кафяво.

пиянство

не ми се изтрезнява
напоследък
от празни в други
празни очи
се изгубвам
и заспивам във всеки
един удобен момент
този път е
трудно за изправяне
вятър изсушава кожата
очите
всичко става замъглено
и когато се очаква реакция
не чувствам нищо.

безпомощност

прибирам се в празната си стая
и се виждам разхвърлян
по земята
в останалата храна на масата
в отблясъка на огледалото
няма никакви останали изходи
натоварен със себе си
още от самото начало
от мен се стичат
сълзи
отчаяние
любов
детски страх
частици вселена
желания
твърде тежък товар
за животно
което знае, че е смъртно.

невидима смърт

Ябълка
пълна със семки
сок
и червеи.
Изгнива от вътре на вън
свива се, изсъхва
под яркото слънце.
Никой не ѝ обръща внимание.
Другите тепърва узрели
падат по земята и се
нараняват, а следващата
есен ги заменят нови.
Скакалци в буркан
се усмихват спасени
от детска ръка,
но после се задушават и умират.
Крясъците им полепват
по стените на буркана.
Толкова много незабелязана смърт
от ненужното на никого
човешко съзнание.

сутрин

събери всичките си съблечени дрехи,
под леглото, до прозореца и на възглавницата
подишай вятър на терасата с мен

запази ми останалата закуска по крайчеца
на устната ти
после се съблечи бавно отново
допираме коремите си един в друг
и ни е топло заедно
всичката химия е по телата ни
колко е страхотно да те обичам
после забравяме всичко
остава само учестеното дишане и много малко кислород

хипноза

На пропуканият лед
стоиш
оголена.
Единствената ти защита
е желанието да си дете.
Чуплива си,
ефимерна, прозрачна.
Искаща да се предадеш
на нещо по – силно от теб.
Така е трудно,
мъгливо
безсмислено,
горчиво.
Не можеш да преглъщаш
без илюзии.
Не можеш да вдишваш
без илюзии.
Докато най – накрая
след поредната разруха,
се появява най - издръжливата илюзия
и ти поставяш главата си
на нея усмихната и разплакана.

последното изгубване

В малка квадратна улица,
хората кървят
и се размножават,
без да се познават.
Всички страни и ъгли
се запълват
и става задушно и потно.
Вече няма никой за теб
няма никой във теб
едно замъглено
полезрение
се обагря
в цветове, които не съществуват.
Последното изгубване
в илюзии,
без да има връщане назад.

общуването между половете

Главата ми бучи
от неспиращият поток информация,
в голяма си част целящ промиване
и неспособност за разсъждение.
Изпадам в безсъзнание,
и се събуждам говорейки с теб.
Обичайната маска при общуване
странно е изчезнала и мога да видя
сексуалният ти нагон тупащ се в гърдите.
Разпознавам зад думите предишните ти провали
и разочарования. Разкодирам проекциите
и бъдещите планове, които правиш за нас.
Всичките ти лудости, фетиши, страхове
стоят ясно пред мен.
С всеки изминал ден ми се говори
все по – малко и по – малко.