спазмите на делника

задушвам се от шумът на безразличието
когато трябва да съм силен
и всяка самота стои в ъглите на стаята.
не мога да понасям, че те има, а те
нямам.
излизам и влизам през вратата на нищото
и се залепям за клишето на деня,
без остатъци от себе си.
задушвам се от желанието да оплета
линиите и гънките на перверзията си
с твоята. да свършим заедно, да сме остров
с различна типове почва.
обичам колената ти и си мечтая за теб всеки ден.

неопределено

тънката линия на минутите
на едно ежедневие, което се
се разпада в мен.
и всяко потракване на шумната улица
е самотата когато съм с хората.
Не обичам, да си мисля за теб
и ехото на мълчанието ти
да се разхожда навсякъде наоколо.
Защото ми липсваш преходно
в новото утро и днес.
А уж имаше значение...
в многоточието
в срещите
в разговорите
в тълпите от хора
да те обожавам в промеждутъка
на вечерта когато си тръгваш.

когато се навърташ наоколо

всяка поезия става излишна,
когато се навърташ наоколо.
кога има смисъл?
и как се живее живота?

или по добре да не питам,
губя се някъде в нищото.
ето тук за малко те имам
както казах, друго излишно е.

Познавам тази временност.
не те задържам дори.
цял живот е болезнено,
само сега не боли.

За пореден път

Аз не се отчайвам и не стъпвам
непоканен в не свободното ти време.
Пазя тихо днешното ти утро.
И ако ти потрябвам,
ще оцелея.

До утре.

Не мога да избирам кога да те обичам,
Аз съм непостоянен завинаги.
Но обещавам да ухажвам
настроението ти втренчено и миглите.

Не усещам миналото да вибрира,
само пулсът бъка учестено.
една случайност с друга се събира
и се разделят в мене.

CS

Yes, you have a great body
you have blue eyes.
Tonight I’m nobody
and this is no surprise.

You gave me hope
you gave me water
we were out last night.
You slept with someone local
baby you are right -
I didn’t do the best for you
it was just a moment.
Tomorrow I will leave you
like I have been stolen.

След дъждовно бягство

Обратно в нищото,
намирам своите думи.
Разчленени в шише от бира.
във хмел и малц забулени,
изчезват и умират.

Затова ще пиша ходейки,
по рога на охлюв.
Планирам бягството от тука.
Влажните следи по покрива,
продължават по улука.

След капките, след времето
след дъжда ще си замина.
А слънцето ще ме изтрие
от тротоара.
Ей така навярно без причина
оттук нататък просто ще ме няма.

Настроения

Настроенията ми нямат логика.
Днес съм щастлив безусловно.
Утре съм някъде в облаците,
а пък вчера плаках много.

Може и изобщо да не разбереш,
кога се влюбвам точно.
Имаш по устните си скреж,
а навън е топло.

Аз те обичах само секунди,
онзи миг и малко след това.
настроение без никакви думи,
след, което се усмихвам и летя.

Моят сън

Моят сън е истински млад,
в моят сън всички са други
всяко напред е всъщност назад
и даже ни мислят за луди.

Всяка спринцовка е пълна със устни
има хапчета за платонична любов,
едно дихание подкожно препусна -
летейки по ръба на нож.

Всичко е от вечер до сутрин,
хиляди капки се стичат навън.
И ако някъде там ти е скучно
аз мога да обичам на сън.

Непрочетено

Всяка отворена врата е следващата стая за бъдещето и всяка затворена е затръшнато минало. И ако се случвам само сега, и ако съм шишето с писмото и измокрен лист хартия с размазано мастило... Тогава ти е трудно да ме отвориш и прочетеш.
Ще ти кажа какво е написано : Аз те обичах страшно много, аз те обичам страшно много, аз ще те обичам страшно много. .. В минало време - защото вече те няма. В сегашно - защото аз все още съм тук, и в бъдеще - защото и двамата сме там някъде!

Обич в точната доза

Аз няма да допусна да ти писне,
и да се пренаситиш от мен.
Ще си тръгна когато ти липсвам
и ще се върна на другия ден.

Всеки път ще се влюбваш отново,
и никога не ще ти горчи.
Няма да кажа думата сбогом
или да се моля: „Прости!“

Ще обичам в точните дози.
ще се пием до перфектния вкус.
Аз и ти без излишни предлози,
като магнити с минус и плюс.