“Кафка на плажа” е първата ми книга, която прочитам от японският автор Харуки Мураками, но със сигурност не и последната.
Увлекателна, мистериозна, с мирис на море и говорещи котки наоколо, това е една история, в която минало, настояще и бъдеще се размиват и става трудно да се определи времето на събитията. Но тук като че ли, точно то няма никакво значение. Едно нещо обаче е константа от първата до последна страница, а именно тръпчивата, изпепеляваща самота на героите. Тя се усеща в пейзажа, спомените, диалозите, храната и напитките. Тя е във всеки детайл.
Мураками ни повежда още от самото начало в приключенията на 15 годишният Кафка Тамура, който решава да избяга от вкъщи в търсене на самият себе си. Майка му и сестра му напускат семейството, когато той е бил само на 4 годишна възраст. Междувременно сме пренесени и в премеждията на един чудат дядо на име Наката, който претърпява странен инцидент по времето на втората световна война. Той има странната способност да разговоря с котки, и още няколко, които оставям да разберете сами.
Историите и пътищата на двамата сe пресичат и през цялото време си мислиш, че може би ще се срещнат в един момент. Имаш усещането дори, че са един и същи човек.
Абстрактна и не разбираема на моменти, историята ни поставя на границата между живота и смъртта. Там където материята, няма форма и сме сами със собствените си страхове и сънища. Изпълнена с много обрати, силни чувства, врани и различни по форма облаци, „Кафка на плажа”, определено ме докосна по странен начин. Кафка между другото, разбрах, че на чешки означавало Чавка, което е гарга от семейство вранови.
Оценката ми е 3.5/5, точно заради тази абстрактност на моменти, която не успях да разбера дори и след края на книгата. Диалозите на места, също ми бяха малко повърхностни и дразнещи.
Но нека това да не ви спира да я прочетете, другата седмица я връщам в библиотеката.
