Фалшива преходност

Имаше скреж по тревата и жълти отенъци от урина. Устни ми бяха напукани до кръв, а мъглата беше замазала косата ми в бяло. Листата пукаха под грайфера на обувките ми. Винаги ме вдъхновяваш когато те чета. След това излизам на разходка и попивам въздух и роса по миглите. И мога да вървя без поскока и дори без път. Без да срещам хора. Моля те не се сърди когато мастурбирам или падам от колелото. Не се сърди за моменти, в които избрах да бъда сам, защото тогава те почувствах най – силно до мен. Не превръщай самотата ми в табу. Така ми се иска да те прегърна и всички снежинки по лицето ти да станат сълзи от радост. Защо сме преходни, когато имам чувствто, че ще те обичам вечно?  

Моята въшлива детска любов

Тази несъвършена история се случи в едно от онези лета, в които рискувахме живота си, катерейки се по дърветата да берем череши.  Крадяхме ги, защото ги обичахме. Нали си спомняте онези много тъмно червените, на които сокът им се запаметяваше по блузите ни. Макар да отнасяхме по някой пердах на следващия ден се връщахме пак. Бях влюбен в едно момиче. Живееше до нас. Намирахме бездомни кучета и ги разхождахме. Даже един ден доведох едно вкъщи. Баба ми нищо не каза. Някак си не и пукаше с какви неща се занимавам тогава. Но аз искам да ви разкажа за първата ми истинска споделена любов.  Да, и тя ме харесваше. Даже сега още си спомням ударите на сърцето си когато бях близо до нея. Ръката ми се потеше в нейната. Ходихме за риба на блатото до нас, а въдиците ни бяха направени от клоните на  бубонка и канап. След време разбрах, че споделена ми любов е хванала въшки. Почувствах се странно, но продължих да я целувам по косата, защото я обичах.  Нито въшките нито комарите,  ни пречаха да сме щастливи само миг. Имаше водни кончета.  После тя изчезна. Или аз спрях да я обичам.  А баба ми изгони кучето.                                                  

Подсъзнателна заблуда.

Вчера баба ми подари най – старата ни кокошка. Каза, че не ставала вече за ядене пък и петелът само нея гонил.  Прекарах поредната си нощ сам на голямото легло. Бях малко тъжен. Беше ми студено и спах с чорапите. Сам ли си втълпявам, че ми липсваш? Че ми липсва косата ти, която ме гъделичкаше в лицето докато те прегръщах. През нощта оставах отвит, защото беше взела цялата завивка при теб. Нищо, че голяма част от нея се влачеше на пода. Обичах да целувам цялото ти лице на сутринта.  А тази сутрин се събудих сам, кучето ми искаше да излиза да пикае. Аз също.  Цялата ми вътрешност се беше вторачила в ноемврийския дъжд навън. Бях малко тъжен.  На масата стояха стария ми лаптоп, учебник отворен на последната страница и ламинирания ми сметкоплан.

"...nothing left to do when you've got to go on waiting for the miracle to come..."

Никога не съм се губил в слюнката на нашата целувка. Тя е като пътя на вълната на връщане след пълнолуние. А те май никога не се губят.  За пореден път потръпнах от език до пети, докато есента ми се превърна в токов удар. Листата замирисаха на изгоряло какао. Стрелката за секундите се обърка докато се държим за ръце.  И не чакахме чудеса. (Link)   И не чакахме любов. А само следващото пълнолуние.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Сънотворният мак (Papaver somniferum)

И точно там в многоточието видя една любов, която не се случи. Приличаща на мак, преобладаващо аленочервена. И точно като мак, може да те преспи, да те накара да сънуваш.  Събуждането ще е лепкаво, много лепкаво. Едва ще си отвориш очите. Ще ти се иска да заспиш отново и отново. Алкaлоидният млечен сок ще се стече върху тишината ти, и след това ти вече няма да си себе си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Камионотрошене

Сърцето ми се търкулна под гумите на един голям камион,  който го караше  ти. От шията ти се спускаха две тънки струи, червена и жълта с аромат на екзоточни плодове. Сокът  беше студен и привличащ. Гумата вече беше размазала сърцето ми. И понеже постъпи първично, и не скочи на спирачките лявото предсърдие и полулунните ми клапи останаха в грайферите на гумата. Дори и без тях  се качих в каросерията и постъпих като теб (първично).Червената линия си я татуирах на езика а жълтата я изтрих с ръка.

Рози или оргазъм

Преди бях романтичен. Сега вече не съм. Цигарите и оргазмът бяха по важни за теб. Но си права. И аз бих избрал удоволствия, които разбирам.  Не че не ме обичаш, напротив. Просто го правиш и с други. Оставаш никотина в чершафите. Бях романтичен, казвам ви. Късах рози, писах стихотворения, гледах към небето и си мислех за теб.  Сега е различно, не сме заедно. И съм на кръстопът – рози или оргазъм? Или оргазъм в рози? Дайте ми съвет.

В търсене на смисъла

В търсене на смисъла отгърнах поредната страница на книгата си докато чичо Мишо казваше на жена си да му направи салата.  Този чичо Мишо много млад се зароби с жена. Даже тройка не беше правил, и на проститутка не беше ходил. Сега всяка вечер след работа си хвърля мръсната риза на пода, събува си чорапите, яде салата и от време на време прави секс с жена си. В търсене на смисъла и на щастието. Щастието се крие в смисъла или обратното? Много ме беше страх да не стана като чичо Мишо. Не ми е самоцел, но искам да те открия, ама не да ми правиш салата или да ми переш мръсните дрехи. За това ще си наема готвачка и чистачка. Искам да те открия за да пием заедно вино и да си говорим за поезия, докато залеза се отразява оранжево в очите ти. Искам да те открия за да си разказваме приказки и да правим любов на върха на планината. Искам да те открия в търсене на смисъла и когато завали да облизвам капките от лицето ти, а ти да се усмихваш. 

Пречистване

Повръщал съм над хиляда (1000) пъти. Пречистваш се после можеш да дишаш.  Един път тъкмо щях да чукам една мацка и то взе, че ми се доповръща. Препил ли бях, тя ли беше  зле. Не си спомням.  Така е, човек не знае кога точно ще му се доповръща.  Така е и в любовта. Понякога  ти се повдига, ама не знаеш от радост ли е, от преяждане или си прекалено пиян.  Ама ви казах пречистваш се, изпразваш се вътрешно и после можеш да пълниш пак. Каквото си изберете любов, уйски или пържени картофи.  Накрая умираш от едно от трите, може и от всичките заедно.

Еклектичният

Той гледа порно. Обича да пие вино, чете Буковски. Обича разходките в природата, но и често си остава вкъщи. Има много приятели, но малко истински. Обича да прави секс с много жени, но понякога ги мрази. Той се облича в хубави дрехи,  после ги изхвърля на боклука за бедните. Обича да философства, интересува се от епистемология, но е повръщал много пъти в леглото си. После приятелите му се изчукаха там. Той често е щастлив, но и често нещастен. Обича да яде зелени джанки със сол, обожава и ягоди. Той не е това, което си мислите, той дори не е това, което очаквате. Той ще се всели във вас, ще ви накара да го обожовате а може би после ще си тръгне.  Очите ви ще го търсят дълго. Ще чакате. Ще искате.  Но само индиговото петно, което той остави в душата ви, то ще бъде истинско.