Обедна почива с Шекспир в началото и края

 „О непостоянство, твоето име е Жена”
охраната цитира Шекспир докато
излизам в обедна почивка.
Стъпвам по измокрените улици,
дъждът е заличил човешките стъпки
и линиите на техните животи.
Не ми предлагайте измислен
морал базиран на религиозните ви книги
когато главите ви са пълни с мисли
на престъпници.
Когато убивате в името на свободата,
и изчуквате скришно вашите свещени
момичета.
Това е двуличие, което излиза като гаден
мазен цирей на челото ви и когато се спука
ще ви боли и лицата ви ще са облени с кръв.
Прибирам се от обяд и охраната този път ми разказва
как оправил някаква във влака.
Изобщо не му вярвам.
Всичко това свърши с още една мисъл от Шекспир:
„Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?”

подаръци

Бих се качил на дърво
за да ти откъсна круша
като подарък и после да я
изядем заедно със семките.
Бих изтрил всички празници
от календара и на тяхно място
да сложа стихове на любимите
ти поети.
Бих забранил да се пише за любов
и да се правят генерални заключения.
Бих направил всички мъже, които бият
жените си все едно живеят на дъното
на океан и всеки път когато посегнат
всъщност да ги погалват.
Бих заменил капитализмът с друга
система.
Всичко това не е хипотетично,
ще го направя за теб.

Ревю - Джонатан Франзен, "Поправките"

За да пиша за тази книга станах един час преди алармата. Същата нощ когато я завърших не спах добре.

Джонатан Франзен в книгата си донесла му широка популярност „Поправките” изкормва провалът на едно американско семейство и ни го показва уголемен от всичките му страни. Провал, който като че ли е залепен генетично във всеки един от героите. Провал, който се случва във всяко едно отношение, физиологическо и психологическо.
Едва ли ще се влюбите в някой от персонажите. По скоро ще ги намразите, ненавиждате, съжалявате. Авторът като, че ли първо ни отвращава поетапно от всеки един член на това американско семейство и после ни кара да се чувстваме доволни от всичко това, което и се случва.

Докато я четете е възможно от страниците да ви лъхва на най различни човешки секрети  - урина, сперма, фекалии. Ще откриете също описанието на ужасно много ненужни вещи затрупали и заклещели човешкото съзнание. Ще попадате и на дълбоките и смислени прозрения на някои от героите, които на места да си призная много ми харесаха. В някой от редовете е възможно да разпознаете себе си или ваши близки и приятели. Да ви се стори, че четете за една реалност, която ви е до болка позната.

За мен е трудно да оценя тази книга, но несъмнено съм впечатлен от способностите на Джонатан Франзен като писател. Тук е може би и място да кажа, че издателството и преводачът Владимир Молев са си свършили по един прекрасен начин работата.

Не ви я препоръчвам на всяка цена, но ако искате да изпитате концентрирани чувства на омраза, отвращение, но в същото време да ви харесва начинът по който всичко това е описано, тогава да, прочетете я.

спонтанно обобщение

пием като тинейджъри и
запазваме концентрация си
само в рамките на 140 знака.
настроенията ни се сменят
често, редуваме състояния
на безпричинни щастие и тъга.
взимаме хапчета и правим секс
и се чудим как да предадем значение
на избора си пред лицето на смъртта.
поемаме пътя по който ни изстискват
докрай в името на печалбата,
плащат ни за да консумираме и ние се
правим, че живеем добре.

искам те толкова много

беше с руса коса и с една от
онези прически, които можех
да видя, че имаше някаква татуировка
на главата.
толкова различна от мен, а исках
да я имам толкова много.
димът в заведението полепваше
по дрехите ми, косата, съзнанието.
изпих четвъртата си бира и забравих
за всички книги, които съм прочел,
за всички хора с които съм се срещнал.
изобщо не слушах какво ми говори
приятелят с когото бях излязъл.
цяла вечер очите ми бяха върху нея, изучавах
всеки един милиметър кожа , който
можех да видя.
открих, че има и друга татуировка на бедрото.
изобщо не съм спретнат, не се бъркай по
изгладената ми синя риза.
за теб бих слушал рап, бих се обръснал нула номер,
бих забравил всичко, което съм преживял досега.
бих се държал неприлично.
изобщо не искам нормална жена.
искам ти да си най – хубавият ми и най – извратен
начин чрез който приемам света.

*Ако прочетеш някой ден това, моля те потърси ме!

но ти никога няма да го разбереш

все по често се сгромолясвам
в безвкусието
на огромното ти его
което си прави каквото иска
със теб.
изнасилва възприятията ти
и те кара да чувстваш всеки
следващ оргазъм като прераждане.
отегчението прибира в голямата
си кошница всеки опит да
съм близо.
черно-сивото небе се надвесва
над мислите ми
и те забравям.

продължението

след тебе ми остава много малко въздух,
и сухота в очите
зениците ми се разширяват и поглъщам
изкуствената светлина
замаян съм от празните минути
ушите ми са заглъхнали и чувам
единствено шума на кръвоносните ми
съдове, които са реки.
след тебе съм проснат на пода,
и хилядите странични ефекти,
които ми остави
ми пречат да продължа.

истинската свобода

не понасям агонията, в която
първичният ми инстинкт се опитва
да се откъсне от мен за да се добере до теб.
за да се залепи за най сладката ти
част, като кърлеж който после се пръска
от изпитата кръв.
това е подсъзнание, което дори Фройд
не може да обясни.
това е любопитство, което познаваш до болка.
докато закусваш облизвам една ти буза
изцапана от ягодово сладко и небцето ми
настръхва. някой издухва глухарче в стомаха ми
и тогава се чувствам свободен, да те обичам
така както аз искам.

в случаите когато те няма

ако се откриваш тук под сянката
на буквите
най вероятно си сипвам от
твоята липса и преглъщам
големите глътки, които
се разбиват в стомаха ми
това е болезнена процедура
това е като да отхапеш кожичка
от пресъхналата си устна
през зимата
и след това да я сдъвчеш
това е животът, който не живея
това е сравнение, което не мога
да направя
имам цяла купчина от натрапчиви
мисли и вече нямам вкус за нищо

да, наистина

защо да ограничаваме изкуството
и човешката фантазия
когато се разхождаш гола наоколо
не мога да измисля нищо мъдро
съзнанието ми се превръща в блуждаещ
поглед и стигам дъното
ударите на сърцето ми се размножават
блендата се разширява
и всяка въздишка влиза във кадър
ето вземи облечи се
защото това не е никаква поезия.