Паралелен свят

Два бръмбара си ходят във тревата
пият мляко с въшки.
Два бръмбара имам във главата
един усмихнат и един намръщен.

Паралелен свят – пълно с буболечки.
афтър парти за интелигентни.
Книги, наркотици, скъпи вещи
и масово рязане на ленти.

Накрая бръмбарите се напиха
халюцинираха оргазми.
И от тоз момент нататък
в главата ми е някак празно.

За много кратко

ще се скрия от всичко
и от всеки за малко.
мълчание на порции
и в чаши за вино.
мигове на щастие
за кратко
са със тъгата в комбина.

Ще поседна до теб
невидимо весел.
ще те хвана дори за ръка
виж колко простичко нещо
било любовта.

само, че днес ти казах
ще отсъствам.
знаеш,  важна среща
имам с няколко мисли.
ще пия с тях и ще
запълвам
някои липси предишни.

Единствено

Пространство няма между нас,
а изглеждаш толкова далчено.
Изгубен на пътя между ти и аз,
всяко движение е грешно.

Тази вечер на бара до чашата
оставям сълзи.
Не заключвам вратата
ако се престрашиш.

И останеш много дълго,
много след сутринта.
Едно единствено влюбване
промени ми света.

Запазено завинаги

В тъгата си имам рецептори само за теб.
при всеки допир - липса безкрайна.
и толкова месеци вече подред
мен просто ме няма.

Уж било веднъж и завинаги
а ти беше толкова кратка.
десет изрязани мигове
залепени в тетрадка.

Влюбени под микроскоп

ще се размножа умирайки
по устните ти

фотосинтезирам
с твоята светлина
многоклетъчните са възможни само
при наличието на мъж и на жена.

уж сложни
биологични създания
толкова лесно се превръщат
във любов.
моят хромозом се среща с твоя
и от него произлиза нов.

влюбен съм
във всичките ти клетки.
и с всяка съм
особено щастлив.
говоря си и се целувам с някои

а с други съм просто мълчалив.

Има грешка в системата!

Понякога виждам как в очите ми плават пиратски кораби и цялото море е кърваво червено.
Имам усещането, че всичко е объркано. Цялата тази система е програмирана грешно. Отвсякъде летят лайна и цветя едновременно и за да хванеш цветята, си вече целия кафяв. Пълно е с откачени художници, които рисуват измислени светове, напоени с вътрешности и останки от тела и се опитват да ни вкарат в картините си. Съвременният ад е вече на земята много близо до хората, навсякъде около тях. В огромните магазини, които крещят в очите ни и ни жилят дълбоко във вените, убеждавайки ни, че имаме нужда от тях. В роботизираните призраци, с които се разминаваме, носещи хубави дрехи, нямащи очи и сензори за нищо. Имат само полови органи, които използват всеки ден и междувременно повръщат алкохол и наркотици. И в същото време тези призраци заемат отново някакви измислени постове, от които започват да ни учат как да живеем и какво означава щастие. Избождат ни очите и ни уголемяват пенисите и циците, карайки ни да купуваме тяхната стока, да използваме техните услуги, да ядем тяхната храна, да правим секс с тях. Дори не можем да плачем и да се смеем истински, защото вече не чувстваме нищо, защото ритаме и стъпваме върху хората. Прогресивно раждаме и се убиваме взаимно. Вече не знаем в какво и на кого да вярваме и се страхуваме, че тази бялата светлина в края би могла да бъде поредния призрак.

Към поетите

Няма абсолютно никакво значение дали римуваш „лед” с „теб”, ако преди това си казал, че си повърнал този лед в пъпа на момичето. Няма значение, че банално си римувал „мечти” със „сълзи”, ако преди тях си споменал, че докато си плакал, си онанирал с мисълта за бившата любов. Като цяло стихът ти няма да се превърне в клише и сълзливо словоизлияние и няма да остави в читателя някак лъжливото очакване за щастие. Ще си оригинален, недооценен, но пък доволен от себе си. Защото, драги ми поете, вече всеки пише за любов, за тъгата си и за собствения си измислен протест, но ако напишеш за дребния пясък в ноктите си, докато я гаделичкаше  на плажа, и ако преди да изядеш тази червена вишна, я изкормиш там където повърна леда - тогава ще си нестандартен. Тогава ще може да изпиеш съдържанието и устните ти ще сa червени и измръзнали от студ, но преди всичко няма да се страхуваш от смъртта.

Забравете това

Трябваше да ви разкажа една история за дебелите десет врабчета, които гледах през прозореца една сутрин. Трябваше да ви напиша нещо като стихотворение след което със  сигурност щеше да ми е тъжно. Искаше ми се да ви напиша нещо  и за всичките хора, случки, събития, книги, медии, които ни учат как да живеем. Имах и история за една жена, която живее в разделите си. Със сигурност всичките тези неща ще ви ги напиша един ден, но точно сега усещам, че имам един тон сълзи в гърдите си, а не мога да ги изплача. Ако тръгна да го правя, ще ми отнеме вероятно цял живот. Ако започна да пия вероятно ще стана алкохолик. Ако пък ям ще стана прекалено дебел. Ако вървя по ръба е възможно да се порежа. Единственият вариант е да ги превърна в сълзи от радост, щастие или пък силен адреналин и всеки ден да изплаквам по няколко.

Нещо което не знаеш

Заклещи ми се буквално във мозъка
и от там явно няма излизане.
Разпиля ме навсякъде толкова,
че едва ли имам събиране.

Ти си ми константа за всичко.
Отправна точка и финал.
Моето учестено дишане.
Доказателство, че съм живял.

Дори да не се случиш повече,
оставам си някак щастлив.
Толкова рядко срещана обич
с която доживотно препих.

Забременея ли, мой си!

Гергана е имала точно две гаджета до този момент. Едното й се случило в гимназията през лятната ваканция на десети между единадесети клас. Другото го забърсала на една бригада в Шотландия, докато пълнели касетки с ягоди.

Разбира се, както всички знаем или се досещаме, по време на студентския живот стават и някои непредвидени сексуални преживявания, породени от алкохол или от себедоказване, че ставаме в леглото. Но тук, в тази история, тези случки няма да ги броим.

След трети курс Гергана започнала сериозно да се замисля какво ще прави с живота си. Очевидно, че от това което завършвала в университета, не чувствала голямо удовлетворение, не била нейната сила там.

С Галин, така се казвал гаджето й от студентството си, прекарвала наистина страхотно. Като изключим, че той й изневерил няколко пъти, докато бил на ,,Еразъм'' в Полша. Там се влюбил в една друга българка, с която по думите на запознати, горяла истинска страст. Гергана обаче, дали защото била широко скроен човек и отдавала тази изневеря на зодията му, била чела, че бързо се влюбват представителите на зодия Скорпион. Чувала също, че мъжете го правят просто за самия секс. Не влагали чувства. Или пък защото вече била на 25 и си мислела, че ако изпусне Галин, едва ли ще срещне по- подходящ.

В главата си си представяла себе си облечена в бяла булчинска рокля. Щастливи роднини. Голяма красива сватба с много храна и пиене.

На Галин обаче изобщо не му било до това. Той си бил събрал пари от бригадата и искал да си купува кола, някаква до 6000 лева. Бил наистина раздвоен. Чувствал се силно влюбен в девойката, която срещнал в Полша. Изобщо не му било до сватби и семеен живот в момента. Това, което Гергана постоянно вметвала в разговорите по между им.

Усещала се силната преса на роднините му, които се опитвали да му налеят акъл в главата. Как така ще зареже тригодишната връзка заради някаква си там уруспия! Според тях това било моментно увлечение, което веднага трябвало да се поправи, като силно се изтъквали положителните качества на Гергана, която наистина се грижела като писано яйце за него. Правила му закуска, изпълнявала всички негови  желания в леглото, които на моменти били доста странни, ходила и му купувала любимите му вестници. В нейните си  очи тя била жена за пример.

Галин на моменти изпушвал. Всичката тая работа с роднините и поучаванията какъв трябва да бъде, кого трябва да обича, му идвала в повече. И това, че Гергана му изпълнявала всичко, го било отегчило. Даже искал да се раздели с нея. И така и станало.

Една година по късно обаче Гергана работеше във фирма по специалността си. Беше бремена в третия месец. Галин се беше върнал при нея. Историята мълчи, какво се е случило с момичето от Полша. А на дневен ред вече беше коя банка е най – подходящата за ипотечен кредит.