За нещата от живота и хаоса

Всичко е грешно, когато се опитвам да разбера какво е.  Чета между редовете докато есенните листа са ми страшно логични. Камен Доневското представление ме разсейва докато се питам защо съществувам. И отговор няма. Въпрос няма. Обичах да задавам въпроси, но разбрах че така ограничавам възможните отговори. А да ограничаваш значи да не обичаш. Туптя в ритъм от всичките песни, които са ми в главата. Картините са много. Ставам всеки ден и знаете ли кое e най – важното което правя? Уча се как да наместя всичките неща, които взаимно се самоизключват а са вътре в мен. Правя ги, дишам ги, мисля ги, работя ги, изпразвам ги, обичам ги. Подреждам ги така за да се чувствам добре. Не се получава винаги. То няма и как да е иначе. Но ето – морето ми е страшно симпатично, харесвам пясъка, вятъра и в същото време си мисля за тийнейджърката, която видях онзи ден на спирката. Харесах ѝ косата, краката. После изведнъж един спомен от детството се намества в съзнанието ми. Като малък бях 1000 пъти влюбен без причина. Сега, само причини. Ама какво да направя тя беше толкова красива, че аз не знаех какво да кажа. После пак морето, пясъка. Иначе съм финансист. Няма как да е друго, казвам ви. Всичко е грешно. Боклуци, празноти, хора. Много хора. Уж всичко шарено, а пък предимно сиво. Чашата прелива. После бягам, връщам се. Но без въпроси, казах. Пускам си Ленард Коен и заспивам.

ефоризъм 4

По принцип съм доста интелигентен, просто с теб никога не стигаме до там.

признание на тъмно

Езикът ми се оглежда в небцето ти,
докато настръхвам във теб.
докато опознавам епидермиса ти
и вътрешно крещя, че те обичам.
Искам да те имам!
Искам да циркулирам по вените ти!
Искам да флиртувам с пулса ти!
Аз мога само така!
Да те обожавам до пръскане,
до всеки детайл!
Издишвам те когато си тръгваш и
те вдишвам когато си тук.
И всичко това е лично, защото
мога да те желая завинаги!

ефоризъм 3

Ако ти е скучно, то е защото ти си скучен.

ефоризъм 2

Докато чакам да заобичаш душата ми ще поработя малко за тяло.

спазмите на делника

задушвам се от шумът на безразличието
когато трябва да съм силен
и всяка самота стои в ъглите на стаята.
не мога да понасям, че те има, а те
нямам.
излизам и влизам през вратата на нищото
и се залепям за клишето на деня,
без остатъци от себе си.
задушвам се от желанието да оплета
линиите и гънките на перверзията си
с твоята. да свършим заедно, да сме остров
с различна типове почва.
обичам колената ти и си мечтая за теб всеки ден.

неопределено

тънката линия на минутите
на едно ежедневие, което се
се разпада в мен.
и всяко потракване на шумната улица
е самотата когато съм с хората.
Не обичам, да си мисля за теб
и ехото на мълчанието ти
да се разхожда навсякъде наоколо.
Защото ми липсваш преходно
в новото утро и днес.
А уж имаше значение...
в многоточието
в срещите
в разговорите
в тълпите от хора
да те обожавам в промеждутъка
на вечерта когато си тръгваш.

когато се навърташ наоколо

всяка поезия става излишна,
когато се навърташ наоколо.
кога има смисъл?
и как се живее живота?

или по добре да не питам,
губя се някъде в нищото.
ето тук за малко те имам
както казах, друго излишно е.

Познавам тази временност.
не те задържам дори.
цял живот е болезнено,
само сега не боли.

За пореден път

Аз не се отчайвам и не стъпвам
непоканен в не свободното ти време.
Пазя тихо днешното ти утро.
И ако ти потрябвам,
ще оцелея.

До утре.

Не мога да избирам кога да те обичам,
Аз съм непостоянен завинаги.
Но обещавам да ухажвам
настроението ти втренчено и миглите.

Не усещам миналото да вибрира,
само пулсът бъка учестено.
една случайност с друга се събира
и се разделят в мене.

CS

Yes, you have a great body
you have blue eyes.
Tonight I’m nobody
and this is no surprise.

You gave me hope
you gave me water
we were out last night.
You slept with someone local
baby you are right -
I didn’t do the best for you
it was just a moment.
Tomorrow I will leave you
like I have been stolen.